Експат и "Часовникът на дълга": Всяко българско семейство вече е задлъжняло с над 15 000 лв.

“Часовник на дълга", поставен на видно място на кръстовището на бул. „Цар Освободител” и ул. „Г.С.Раковски” в столицата отмерва от известно време с колко нарастват публичните задължения на България. Той е монтиран от "Експат Капитал" на фасадата на офиса на дружеството и ползва данни от официалната страница на Министерство на финансите. Размерът на дълга расте с всяка секунда и вече надхвърля 31,275 млрд. лв., показва днес часовникът, което означава, че всяко българско домакинство дължи по над 15 000 лв. досега, казва Никола Янков, основател и управляващ съдружник на „Експат Капитал”, в интервю за Мениджър Нюз.

- Господин Янков, откъде дойде идеята за часовника, монтиран на фасадата на компанията?

- Идеята не е нова. Такива часовници има в много развити държави. Ние искаме по този начин да приближим хората до идеята, че парите на държавата - това са нашите пари, а не някакви чужди, които някой ни "дава" или има право да харчи без да ни пита и без да се отчита след това пред нас.

- Каква е целта? Какво очаквате да постигнете с отмерването на публичния дълг?

- Избрахме публичния дълг като параметър, защото той е по-дългосрочна величина и показва финансовото здраве на нашето общо семейство, наречено България. Отделно показваме и колко дължи всяко едно домакинство на база преценка за 2 милиона домакинства. С този часовник искаме да напомним на хората колко от ТЕХНИТЕ пари са изхарчени от ТЯХНОТО правителство, за да искат отчетност, прозрачност и контрол. В момента всяко българско семейство дължи над 15 000 лева.

Държавният дълг е много подобен на задълженията на всеки към кооперацията, в която живее. Ако искате да имате нов покрив, да оправите асансьора, вратата на входа и теча в мазето, трябва да съберете пари от всяко семейство в кооперацията. Или да вземете заем, който после всички кооператори ще изплащат. Представете си, че домоуправителят един ден ви съобщи, че се е наложило да поправи покрива, да закърпи фасадата и да смени тръбите на парната инсталация, за което са похарчени 150 хиляди лева. И вашето семейство дължи 15 000 лв. за това. ок

Разходите са направени, като той е взел заем за целта. Сега обаче заемът трябва да се връща и предложението е да дадете по 1000 лв. на месец на кооперацията в следващите 15 месеца. Вероятно повечето българи биха реагирали по следния начин: 1) ти луд ли си бе?!; какви 15 000 лв.?!; 2) кой те упълномощи да харчиш нашите пари?; 3) колко открадна от тях?; 4) за какви ремонти говориш - покривът още тече!; 5) никакви пари няма да дам!

Така реагират хората, когато някой им чукне на вратата и поиска пари. Но - парадоксално - когато този някой е министър (а не домоуправител) и не чука на вратата на дома, нямат нищо против да дадат тези 15 000 лева, които той да изхарчи без те да разбират точно за какво и с какъв ефект.

В България не се учи "държавно управление" (Government) в училище, докато в Западна Европа и САЩ това е задължителен предмет в гимназиите и в университетите. Така младите граждани разбират връзката между тях, като личности и икономически субекти, и теоретичния конструкт, наречен "държава". Затова там държавата винаги се е възприемала като "нашата общност" и "нашите пари". Докато в България държавата бе отчуждена максимално от хората и образованието ни продължава да има жестоки дефицити да навакса това отчуждаване. Българите масово смятат, че държавата е: 1) нещо чуждо; 2) враг; 3) банка, която дава безплатни пари; 4) майка, която трябва да се погрижи за тях и да им решава личните проблеми; 5) нещо, от което може да се откраднат пари или активи.

С часовника на дълга ние искаме да станем част от инициативата да се образова населението ни и да "прогледне", да разбере, че всъщност държавата това сме ние. И държавните пари са нашите пари.

- Какъв е източникът на данните и как направихте изчисленията?

- Ползваме данните за дълга от официалния сайт на Министерството на финансите и заложихме увеличение – часовникът се променя с всяка секунда, съобразено с темпа на заложения бюджетен дефицит. Има и други ефекти във формулата - като падежите на държавни облигации и т.н., но това не е толкова важно.

- Докога часовникът ще стои на фасадата ви?

- Нямаме намерение да го махаме изобщо. Искаме той да остане и постоянно да напомня на българите колко пари дължат, за да са граждански активни и да се интересуват повече от това какво прави правителството им с тези пари. И да не се разсейват, когато Народното събрание гласува поредния бюджетен дефицит от няколко милиарда, който директно увеличава публичния дълг и следователно парите, които всяко българско семейство дължи на кредитори. И които задължително ще плати чрез данъците си. Няма разлика между това дали плащате 1000 лв за потребителски кредит, или 1000 лева за данъци. Хората трябва да го разберат това. И вместо да мрънкат на държавата за 20 стотинки поскъване на бензина, което вероятно ще ги „удари“ с 20 лева на месец и за което правителството нито е виновно, нито може да направи нещо, е добре да почнат да крещят на същото това правителство за няколкото стотин лева данъци, които плащат същия този месец. И за които правителството е напълно отговорно.

Интервю на Светлана Тодорова-Ваташка