Европейските фондови борси са се насочили към седмичен спад, въпреки днешния ръст*

Европейските акции отбелязаха плахо възстановяване в ранната търговия в петък, опитвайки се да компенсират загубите от рязката разпродажба в средата на седмицата, предаде Investing.com. В същото време волатилността на пазара на инструменти с фиксирана доходност се успокои, въпреки това борсите остават на път да завършат седмицата със спад.

Общоевропейският индекс STOXX 600 отчете спад от 6,43 пункта, или 1,03%, до 631,94 пункта, прекъсвайки сериозния спад от предходната сесия, който бе свалил регионалния бенчмарк до най-ниското му ниво от почти четири месеца насам.

Германският показател DAX се повиши с 315,05 пункта, или 1,27%, до 25 122,02 пункта. Водещият индекс на Лондонската борса FTSE 100 напредна с 95,37 пункта, или 0,91%, до 10 536,97 пункта. Френският измерител CAC 40 записа ръст от 68,8 пункта, или 0,89%, до 7 798,49 пункта.

Въпреки възстановяването на STOXX 600 през деня, индексът е на червено с около 1% за седмицата –  период, белязан от намаляване на риска в различните класове активи, протоколи от заседания на централни банки с по-строг тон (т.нар. „ястребови“ нагласи) и ескалиращо геополитическо напрежение, засягащо енергийните пазари.

Силното безпокойство на инвеститорите относно рекордно високия дълг на Франция – прогнозиран на близо 120% от БВП, и сложния, силно фрагментиран законодателен път за приемане на предложените бюджетни съкращения в размер на 54 милиарда евро, предизвикаха масирана разпродажба на облигации.

Последвалият скок на доходността по 10-годишните френски облигации до нива, невиждани от 25 години, разшири спреда спрямо германските държавни облигации до над 140 базисни пункта. Това създаде ефект на „зараза“ в целия континент, който повлече надолу цените на италианските и гръцките облигации, както и оценките на акциите на континенталните пазари.

Френските акции се представиха по-слабо от останалите, като индексът CAC 40 се задържа близо до най-ниските си нива от март насам и е напът да отбележи седмичен спад от над 2% – втора поредна седмица на загуби.

Френските банкови гиганти – включително BNP Paribas, Credit Agricole и Societe Generale, понесоха основния удар на разпродажбата на акции, тъй като рязко растящата доходност по държавните облигации заплашваше да стопи капиталовите им буфери, свързани с портфейлите от вътрешни облигации; да повиши разходите за рефинансиране на дълга и да създаде риск от понижаване на кредитния рейтинг. Цените на книжата на трите банки се понижиха съответно с 1%, 0,86% и 1,01%.

Докато управителят на Френската банка Еманюел Мулен призна, че икономическото положение на страната е „сериозно“, изричното му отхвърляне на намесата на Европейската централна банка затвърди пред търговските бюра, че международните пазари трябва да продължат да отчитат повишената рискова премия за европейските активи.

Настроенията бяха допълнително помрачени от протокола от септемврийското заседание на Федералния резерв, което разкри, че мнозинството от американските централни банкери все още смятат по-нататъшното повишаване на лихвените проценти за необходимо преди края на годината, което попари надеждите за краткосрочно глобално облекчаване на паричната политика.

Спад на Уолстрийт

Борсовите индекси в САЩ регистрираха понижения в четвъртък, след като нови подробности за OpenAI разтревожиха инвеститорите и оказаха натиск върху сектора на изкуствения интелект, пише CNBC.

Промишленият индекс Dow Jones отчете ръст от 51,77 пункта, или 0,1%, до 51 231,64 пункта. Широкообхватният показател S&P 500 се понижи с 36,41 пункта, или 0,47%, до 7 765,36 пункта. Индексът на високотехнологичните дружества Nasdaq загуби 345,35 пункта от стойността, или 1,25%, достигайки ниво от 27 193,34 пункта.

Акциите на водещи технологични компании се оказаха под натиск, след като стана ясно, че годишните приходи на OpenAI са по-ниски от предварително обявените. Книжата на Oracle поевтиняха с 5,83%, а книжата на производителите на чипове Nvidia и Advanced Micro Devices загубиха съответно 3,90% и 2,94% от стойността си.

Допълнителен негативен ефект върху настроенията оказа и рязкото покачване на цените на петрола, след като президентът Доналд Тръмп заяви, че не желае да сключва сделка с Иран за прекратяване на конфликта, а същевременно се появи информация, че САЩ се подготвят за „масирани бомбардировки“ в Близкия изток. По-късно обаче той уточни, че САЩ няма да атакуват Иран преди междинните избори в началото на следващия месец, което доведе до отстъпление на петролните цени от достигнатите върхове.

Търговците следяха и движенията при държавните ценни книжа, след като доходността по 10-годишните и 30-годишните държавни облигации на САЩ достигна най-високите си нива от 24 години насам по-рано през седмицата. Доходността по референтните 10-годишни облигации се понижи с 5 базисни пункта до 5,227%, а тази по 30-годишните книжа спадна с 6 базисни пункта до 5,601%. Тези промени последваха успешен търг за 30-годишни облигации, проведен от Министерството на финансите.

„В крайна сметка смятам, че именно инфлационният натиск – движен най-вече от цените на енергията, промени нагласата на Федералния резерв и до голяма степен повлия на дългосрочния сегмент на кривата на доходността“, заяви Рос Мейфийлд, инвестиционен стратег в Baird.

Доходността по облигациите и цените на петрола напоследък засилват волатилността на пазара на акции, тъй като нарастват опасенията, че по-високите цени на енергията ще поддържат инфлацията висока и ще принудят Федералния резерв да повиши лихвените проценти още повече.

Palantir Technologies беше една от малкото компании, чиито акции поскъпнаха в четвъртък, отбелязвайки ръст от 2,40%, след като Goldman Sachs повиши оценката си за дружеството. От финансовата институция прогнозират по-нататъшен ръст, тъй като общият потенциален пазар може да е на прага на „качествен скок в развитието“ вследствие на прехода към суверенни системи за изкуствен интелект и специализирани приложения.

Ръст в Азия

Фондовите пазари в Азиатско-тихоокеанския регион регистрираха предимно повишения в петък, следвайки смесените сигнали от Уолстрийт, предаде ДПА.

Водещият индекс на Токийската фондова борса NIkkei 225 не последва позитивната тенденция и отчете спад от 11,19 пункта, или 0,02%, до 69 030,92 пункта.

Акциите на японската технологична инвестиционна група SoftBank Group поевтиняха с 3,92%, а тези на японския производител на полупроводници Renesas Electronics – с 4%, след като вестник „Файненшъл таймс“ съобщи, че годишните приходи на американската компания за изкуствен интелект OpenAI са с около 50 милиарда долара по-ниски от първоначално обявеното, както и на фона на новината, че американската технологична компания Apple е намалила с 15% поръчките на компоненти за моделите си iPhone 18 Pro и iPhone 18 Pro Max поради слабо търсене.

В континентален Китай бенчмаркът Shanghai Composite се повиши с 1,89 пункта, или 0,05%, до 3 813,79 пункта, докато индексът Shenzhen Composite записа ръст от 4,26 пункта, или 0,18%, до 2 369,61 пункта, след като започнаха сесията с понижения на фона на геополитическо напрежение и подновени опасения от евентуални търговски ограничения от страна на САЩ върху оптични трансивъри от ново поколение за центрове за данни.

Хонконгският показател Hang Seng напредна с 425,56 пункта, или 1,79%, до 24 211,35 пункта.

Австралийският бенчмарк ASX 200 се повиши с 55,7 пункта, или 0,64%, до 8 716,6 пункта.

Пазарите в Южна Корея останаха затворени.

У нас

Индексите на Българската фондова борса (БФБ) записаха понижения в ранната търговия. Основният индекс SOFIX отчете спад от 14,06 пункта, или 0,93%, до 1 532,51 пункта. BGBX40 се понижи с 0,32 пункта, или 0,13%, до 245,92 пункта. BGTR30 напредна с 5,15 пункта, или 0,45%, до 1 157,29 пункта. BGREIT регистрира ръст от 0,18 пункта, или 0,07%, до 244,16 пункта.

*Информацията е актуална към 13:10 часа