Индийските и китайските фондови пазари могат да нараснат четирикратно до 2050 г.

Капитализацията на фондовите пазари в Индия и Китай може да нарасне четирикратно до 2050 г., тъй като Азия се превръща от „изоставащ регион“ в „лидер“ в климатичния преход. Това заяви главния изпълнителен директор на Abrdn Стивън Бърд, цитиран от Си Ен Би Си.

Във видяно от американската медия писмо по повод 30-годишнината от откриването на първия азиатски офис на британската инвестиционна компания в Сингапур, Бърд похвали икономическата трансформация на региона през последните три десетилетия, при която повече от милиард души бяха извадени от бедност.

Той също така отбеляза, че делът на региона в световната икономика е станал осем пъти по-голям, отколкото по време на финансовата криза в Азия от 1997 г.

„Капиталовите пазари също се развиха и регионът се промени от предимно дестинация за за чуждестранни инвеститори към такава, където местните инвеститори доминират на неговите пазари“, каза Бърд.

По думите му „следващите 30 години за региона изглеждат толкова вълнуващи, колкото и последните“, като той препоръча на инвеститорите да останат спокойни по време на периоди на нестабилност.

Китайските акции преминават през тежък период, тъй като стратегията на президента Си Дзинпин за „нулев ковид“ задуши икономическата активност и създаде проблеми с веригите на доставки, които засегнаха глобалните пазари.

Анализаторите на Goldman Sachs наскоро казаха, че „виждат светлина в края на тунела“, а Бърд подкрепи дългосрочната гледна точка, че азиатските акции могат да преминат от „изоставащи“ към „лидери“ по отношение както на представянето си, така и на ролята си в справянето с климата криза.

„Очаква се Китай и Индия да станат съответно най-голямата и третата по големина икономики в света през следващото десетилетие, като техните потребители все повече ще диктуват глобалните вкусове и тенденции. Капитализацията на техните пазари на акции също може да се увеличи с коефициент от четири или повече пъти до 2050 г.“, прогнозира Бърд.

„Другите страни в региона също предлагат вълнуващи възможности. Бангладеш, Индонезия и Виетнам имат едни от най-високите потенциални темпове на растеж в света, докато застаряващото население на Япония и Южна Корея е натрупало значителни спестявания, които трябва да бъдат използвани по-добре. И като най-отвореният глобален финансов център в региона, Сингапур ще бъде в основата на всичко това“, добави той.

Въпреки това, Бърд призна, че напредъкът е малко вероятно да бъде линеен, тъй като глобализацията, която доведе икономическия растеж в Азия, е под риск, а изменението на климата представлява „остро предизвикателство“ за региона.

„Страничен продукт от растежа на Азия е, че той отговаря за най-големия дял от увеличението на глобалните въглеродни емисии през последните три десетилетия. Този увеличен човешки отпечатък е видим под формата на нарастващото замърсяване на въздуха и загубата на биологично разнообразие“, каза той.

Докато Азия сама не може да реши климатичната криза, нейните големи икономики трябва да намерят начини да отделят икономическия си растеж от изкопаемите горива, смята Бърд. Повечето големи икономики в региона вече са приели нетни нулеви цели.

„Дали под формата на слънчеви панели, батерии за електрически превозни средства или зелен водород, декарбонизацията зависи от азиатските иновации“, каза Бърд.