Инфлацията в Турция достигна близо 24-годишен връх

Инфлацията в Турция нарасна с близо 79% на годишна база през месец юни, сочат данните на Турския статистически институт, цитирани от Си Ен Би Си.

Годишната инфлация в страната достигна 78,62% през миналия месец, което представлява най-високото ниво на инфлацията в страната от септември 1998 г. насам.

На месечна база ръстът на потребителските цени през месец юни е 4,95%.

Високата инфлация се отразява тежко на населението на страната, като няма големи надежди за подобряване на ситуацията в близко бъдеще, тъй като войната в Украйна, високите цени на енергията и храните и рязко обезценената лира подклаждат инфлационния натиск.

Най-голям ръст на годишна база се отчита при транспортните цени, които са скочили с цели 123,37%. Следват ги цените на цените на храните и безалкохолните напитки, при които увеличението е от 93,93%.

Турция се радваше на бърз растеж през последните няколко години, но отказът на президентът Реджеп Ердоган да позволи на централната банка на страната да повиши значително лихвите, които той нарича „майката на всяко зло“, води до невъзможност за охлаждане на инфлацията. В резултат турската лира се обезцени значително, а покупателна способност на средностатистическия  турчин се срина.

Ердоган многократно инструктира централната банка на страната, която според анализаторите вече не е независима от президента институция, да намали лихвите по заемите през 2020 г. и 2021 г., въпреки че инфлацията продължава да расте. Шефовете на централните банки, които се противопоставиха на курс на действие, бяха уволнени.

Основният лихвен процент на Турската централна банка беше постепенно намален до 14% миналата есен и оттогава остава непроменен. Лирата падна с 44% спрямо долара миналата година и е надолу с 21% спрямо зелените пари от началото на тази година.

Правителството на Турция въведе неортодоксални политики, за да се опита да подкрепи лирата, без да повишава лихвените проценти. В края на юни банковият регулатор на Турция обяви забрана за заеми в лири за компании, които държат твърде много чуждестранна валута, което повиши валутата за кратко, но предизвика повече несигурност сред инвеститорите, които поставиха под съмнение устойчивостта на мярката.