Инвеститорите обмислят завръщане в Турция след голямото увеличение на лихвите

Последното голямо увеличение на лихвените проценти в Турция привлече вниманието на скептични от дълго време чуждестранни инвеститори, които казват, че биха могли да се върнат към турските активи, ако властите продължат да демонстрират, че е в ход връщане към ортодоксалната парична политика, пише Ройтерс.

Лирата поскъпна с цели 7% в четвъртък, след като Турската централна банка шокира пазара, като вдигна основната си лихва със 750 базисни пункта до 25% - три пъти повече от очаквания от анализаторите ход.

Турските висши служители казват, че планират да предприемат още две жизненоважни стъпки, за да обърнат и дългогодишния отлив на чуждестранни инвестиции - те ще публикуват цялостна икономическа програма следващия месец, която ще намали несигурността, и ще започнат да провеждат срещи с инвеститори в чужбина.

Министърът на финансите Мехмет Шимшек ще започне изложението за инвеститорите на 19 септември в централата на Goldman Sachs в Ню Йорк, съобщи Ройтерс в петък.

Въпреки че нагласите може да се променя, убеждаването на инвеститорите да се завърнат няма да е лесно – чуждестранните инвеститори почти изоставиха Турция през последните пет години на фона на неортодоксалната и често непостоянна политика на президента Реджеп Тайип Ердоган, която включваше намаляване на лихвените проценти въпреки растящата инфлация.

И все пак петима чуждестранни инвеститори са заявили пред Ройтерс, че тазседмичното увеличение на лихвените проценти е сигнал за нова независимост сред централните банкери, които подхождат сериозно към справянето с неумолимия натиск върху валутата и ограничаване на инфлационните очаквания.

„Чувстваме, че те коригират грешките, които направиха с първото си решение за повишаване на лихвените проценти“, каза Виктор Сабо, портфолио мениджър в abrdn в Лондон. „И това е знак, че натискът върху валутата продължава“, добави той.

 „Имаме известна експозиция и се чувстваме по-комфортни с цялостната картина, така че ставаме по-конструктивни“, каза Ола Ел-Шаварби, заместник-мениджър на портфолио за Emerging Markets Equity Strategy във Van Eck.

„Колкото повече доказателства получим за връщането към ортодоксалната политика, толкова по-вероятно е да преразгледаме тези инвестиции“, добави тя.

Въпросът с Ердоган

Изправен пред силно изчерпани валутни резерви и други икономически проблеми, Ердоган, малко след преизбирането си за президент през май, назначи Шимшек за финансов министър и избра за управител на централната банка бившата банкерка от Уолстрийт Хафизе Гайе Еркан - първата жена на поста, в опит да обърне инвеститорските нагласи.

Вицепрезидентът Джевдет Йълмаз каза на банкерите, че „средносрочната програма“ за следващия месец ще описва подробно прехода към повишена икономическа и финансова предвидимост и ще включва тригодишни макро прогнози.

Шимшек подчерта, че екипът му има политическа подкрепа за плана си, според който инфлацията трябва да започне да се охлажда около май следващата година.

Ердоган, който уволни четирима ръководители на централни банки за четири години, не казва много за повишаването на лихвите.

„Те ще трябва да повишат лихвените проценти допълнително в този цикъл, за да имат дълготраен ефект върху международните инвеститори“, каза Блейз Антин, ръководител на отдела за изследване на държавните инструменти в  развиващите се пазари в мениджъра на активи TCW в Лос Анджелис.

„Въпросът е дали имат зелената светлина на Ердоган да продължат“, добави той.

Централната банка каза в четвъртък, че ще увеличи лихвите повече, ако е необходимо, а JPMorgan прогнозира, че те ще достигнат 35% до края на годината.

Постепенни стъпки

С инфлацията, която се очаква да нарасне до близо 60% до края на годината от почти 48% миналия месец, повишенията на лихвените проценти частично намаляват разликата.

Въпреки че международните облигации на Турция са широко притежавани и формират част от ключови индекси, страната се бори да примами чуждестранни инвеститори обратно на вътрешните си пазари на облигации след поредица от кризи с лирата и де факто капиталов контрол.

Чужденците държат по-малко от 1% от турските облигации, което значителен спад в сравнение с дела от 10% през 2019 г. и 20% през 2015 г., показват официални данни. През последните три месеца облигациите отбелязаха само 110,5 милиона долара кумулативни чуждестранни потоци, докато акциите отбелязаха скок от 1,7 млрд. долара.

Турските пазари на акции, еврооблигации и CDS са по-привлекателни активи през тази и следващата година, особено след повишаването на лихвените проценти, казват инвеститори и официални лица. Новите инвестиции от държавите от Персийския залив помогнаха да се спечели време и да се обновят валутните резерви.

„В крайна сметка за инвеститорите крайният лихвен процент има значение, но по-важно е централната банка да е готова да действа, когато е необходимо“, каза Каан Назли, портфолио мениджър в мениджъра на активи Neuberger Berman в Лондон. „Да се види тази промяна е положително нещо“, добави Назли.

Освен комбинираните 1650 базисни пункта в монетарното затягане от юни насам, има и други признаци за трайна промяна. Властите повишиха данъците, за да ограничат бюджетните дефицити, охладиха вътрешното търсене и увеличиха валутните резерви с 20 млрд. долара, за да предотвратят евентуална криза с дефицит по текущата сметка.

В интервю за вестник Yeni Safak Шимшек каза, че Турция има огромен потенциал за чуждестранните инвеститори, стига „да следваме основани на правила политики в съответствие със световните норми“.

След срещи в Ню Йорк и в ООН, на които се очаква да присъства и Ердоган, Шимшек има планове за пътувания до Лондон и събитие на Международния валутен фонд в Мароко, както и други срещи в Япония, Сингапур и Хонконг до края на годината.