Кеш, злато, облигации или акции - какво показват уроците на историята?

Eдва ли има човек, който да не харесва парите в брой или в банковата си сметка. Истина е, че винаги трябва да имаме такива във фонда за спешни случаи, тъй като това гарантира известна финансова сигурност и независимост. Но историята показва, че не трябва да разчитате на парите под дюшека за пенсионирането си, пише в свой коментар за Bloomberg финансовият анализатор Джон Степек. 

Акции, облигации или кеш?

В продължение на 200 години кешът си остава най-зле представящия се актив, губейки средно 2% от стойността си годишно (след приспадане на ефектите от инфлацията). Банковите депозити, носещи лихва, са генерирали средно 1,9% реална годишна доходност, което е по-добре от инфлацията, но си остава много под възвръщаемостта на акциите (с 4,9%) и дори от държавните облигации (с 2,6%).

Има отделни периоди, в които ситуацията не е била такава, но те са по-скоро изключение. Ако се разглеждат 25-годишни периоди изследователите са установили, че акциите се представят по-зле от парите в брой (в реално изражение) в 7,5% от случаите. Повечето от тях обаче са регистрирани в Европа и Япония по време на световните войни. В САЩ никога (или поне не в последните 150 години) не са виждали 25-годишен период, в който акциите да не успяват да надминат парите в брой по реална доходност. 

Ако изследваните периоди се съкратят до 5 години вероятността за по-лошо представяне се увеличава до едно към четири. Но като цяло урокът е ясен - ако можете да си позволите да инвестирате в дългосрочен план, е добре да го направите. Анализ на Deutsche Bank показва, че акциите се представят доста добре като "застраховка" срещу инфлация, тъй като те представляват част от реален бизнес. Донякъде е изненадващо обаче, че и при доста високи нива на инфлация (около 9%) акциите все още носят прилична възвръщаемост в дългосрочен план. 

Едва след като тя премине над 9%, представянето им се влошава по-осезателно. Така че извън екстремните инфлационни стойности акциите исторически са солиден залог.  

Другият важен урок от историята е, че е възможно да се получи стабилна реална доходност от държавни облигации само когато номиналните лихвени проценти, т.е. лихвата на централната банка, са над 4% и се покачват. В момента Европейската централна банка е по-близо до 2%, докато Федералният резерв и Банката на Англия поддържат 4%, но с тенденция към понижаване. 

Всеки знае, че акциите осигуряват по-добра дългосрочна доходност, ако се купуват евтино. Както посочва екипът на Deutsche Bank, портфейл от акции с ниско съотношение цена/печалба (price to earnings, или P/E) би донесъл 20,2% годишна доходност през последните 70 години, докато портфейл с високо съотношение цена/печалба би донесъл 11,4%.

Нещо подобно важи и за облигациите. Инвестирането, когато началната доходност и лихвените проценти на централната банка са високи в сравнение със средните, означава, че купувате дълговите книжа, когато са евтини, и в резултат на това имате потенциал да си осигурите по-добра дългосрочна доходност, отколкото ако ги купите, когато доходността е ниска, а цената - висока. 

Какво следва за златото? 

През последните два века златото е носило реална годишна доходност от само 0,4% годишно, което означава, че е малко по-добре от парите под дюшека, но е постигнало по-слаби резултати от всички останали активи. Това е и неговото най-ценно качество - златото не се променя и не произвежда нищо, така че основната му функция е запазването на стойността в дългосрочен план. 

Въпреки това, през по-голямата част от това време цената на златото е била фиксирана. Ако се върнем от 1971 г. (моментът, в който светът окончателно изоставя златния стандарт като обезпечение на паричното предлагане), реалната годишна доходност на златото е била 4,75%. А от 1999 г. насам то е надминало повечето активи с реална доходност от 7,4% годишно (в сравнение с 5,8% за американските акции). 

Но след като златото се е представяло в горната граница на историческата си норма за този период от време, би било изненада ако успее да поддържа този темп на възвръщаемост през следващите 25 години. Да се определи точно къде и кога ще бъде повратната точка обаче е съвсем различен въпрос, чийто отговор вероятно е невъзможен, пише още Степек.