Цената на златото се срина и всички се питат защо

Икономика

Цената златото се срина с близо 8% за последите два дни, след като по-рано тази седмица достигна исторически рекорд от почти 4400 долара за тройунция. Двудневният спад, който е най-силният за последните пет години, накара повечето инвеститори и анализатори да си зададат въпроса дали отстъплението сигнализира края на дългогодишния позитивен тренд или е просто временна корекция, предизвикана от прибиране на печалби? 

Благородният метал отбеляза впечатляващ ръст през последните три години, поскъпвайки от около 1600 долара в края на 2022 г. до рекордните 4400 долара. Покачването му се подхранваше от опасенията за стабилността на щатския долар, инфлацията, геополитическите проблеми и чистия спекулативен импулс.

Корекцията изглеждаше неизбежна, тъй като пазарът, особено този на суровините, се движи циклично – след силен ръст обикновено настъпва период на "охлаждане". Въпросът сега е дали този спад е кратка спирка за "поемане на дъх" преди ново покачване, или началото на по-дълбок спад?

През последните години златото се превърна в един от най-предпочитаните активи в несигурните условия на пандемията, геополитическото напрежение и нарастващата инфлация. Тенденцията бе подхранена както от политиките на централните банки и "печатането" на пари, така и от стремежа на инвеститорите да защитят капитала си от обезценяване на валутите.

Подобни краткосрочни спадове, като този от последните два дни, са наблюдавани и преди – например през 2011–2013 г., когато след историческия връх от над 1900 долара, златото се понижи с близо 40% за по-малко от две години.

Настоящата ситуация обаче се различава по структурата на пазара. Текущите движения не са резултат от масови спекулативни позиции, а по-скоро от напрежение между търговията с фючърси (т. нар. „хартиено злато“) и реалното предлагане на физическия метал. Това предполага, че рязкото колебание може да е част от по-дългосрочен възходящ тренд, а не начало на срив.

Исторически, златото често реагира на намаляването на лихвените проценти и отслабването на долара – когато централните банки започнат да смекчават политиките си, инвеститорите се насочват отново към „твърди активи“. Ако този сценарий се повтори, е възможно цената на златото да намери нов импулс за растеж.

История на върхове и спадове

В историята на златото има няколко особено драматични периода на спадове, които често съвпадат с повратни моменти в световната икономика. Един от най-известните сривове настъпва след 1980 г., когато цената на златото, достигнала рекордни нива по време на петролната и геополитическата криза от 70-те години, се понижава с близо две трети за около пет години. Причината е агресивното повишаване на лихвите от Федералния резерв на САЩ, което охлажда инфлацията и укрепва позициите на долара.

Подобен, макар и по-бавен, спад настъпва и през 90-те години, когато икономическият растеж и ниската инфлация правят златото по-малко привлекателно, а цената му се задържа около и под 300 долара за дълъг период от време. След финансовата криза от 2008 г. благородният метал отново поскъпва рязко, но след върха от над 1900 долара за тройунция през 2011 г. започва нов низходящ цикъл – до около 1050 долара в края на 2015 г. Този спад от близо 45% се дължи на възстановяването на глобалната икономика, укрепването на долара и очакванията за по-високи лихви.

Историята показва, че спадовете на златото често са дълги и болезнени, но рядко окончателни. Те обикновено следват периоди на силно поскъпване, когато страхът и несигурността тласкат инвеститорите към метала в ролята му на "убежище". Когато напрежението отмине и доверието във валутите се възстанови, интересът към златото отслабва. Така цикълът между еуфорията и сривовете се повтаря вече повече от половин век – отражение на вечната връзка между човешката психология, паричната политика и усещането за сигурност.

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Еврокомисията започва мащабна кампания за наемане на експерти за Службата по изкуствен интелект
Москва пое управлението на руските активи на енергийните гиганти Uniper и Fortum
Брюксел разследва внос от Балканите за предполагаемо заобикаляне на митата върху китайски стоки
ЕК отпуска още 3,47 млрд. евро за Украйна за осигуряването на изтребители, дронове, ракети и средства за ПВО
Милиони безработни и криза за таланти - защо работодателите не намират хора, а много млади висшисти трудно започват кариерата си?
Тестът с вестник на Уорън Бъфет, който може да спаси мениджърите от фатална грешка
Времето: Посрещаме август със слънце, вятър и високи температури
ЕЦБ прогнозира ускоряване на растежа на възнагражденията в еврозоната до 2027 г.
Връх Олимп и плажовете от десанта в Нормандия влязоха в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО
30 евро струва пренасянето на багаж с кон в последната 10-километрова отсечка до Седемте рилски езера
ЕК отпуска още 3,47 млрд. евро за Украйна за осигуряването на изтребители, дронове, ракети и средства за ПВО
Глад за готови апартаменти в Пловдив на фона на прогнози за нов скок на имотните цени под тепетата
Българските газови резерви: Между мита и реалността
Под 9% от българските компании използват AI
Тася Тасова: Бизнесът печели от вероучението
9 идеи за безплатна реклама
От кариерни контакти до първа среща: LinkedIn се превръща в неочаквана платформа за запознанства
Елементарна логическа задача, на която повечето студенти в Харвард отговарят погрешно
Старите трамваи по линии 20 и 22 в София ще останат поне още 2 години
САЩ искат Азия да използва техните AI модели, но Китай доминира при по-евтините предложения
Сигнал за бомба опразнил столичния мол на "Цариградско шосе"
Филмът „Подслон” на Драгомир Шолев с престижна награда от фестивала в Одеса (трейлър)