Ернандес де Кос и Клаас Нот са фаворитите на икономистите за следващ шеф на ЕЦБ

Бившият управител на централната банка на Испания Пабло Ернандес де Кос и неговият нидерландски колега Клаас Кнот са предпочитаните от европейските икономисти кандидати за следващ председател на Европейската централна банка, според анкета на „Файненшъл таймс“.

Най-високата позиция във франкфуртската институция ще стане свободна през ноември 2027 г., когато изтича осемгодишният мандат на Кристин Лагард, който не може да бъде подновяван. Но няколко претенденти вече започват да се позиционират за ролята на фона на голямо разместване на висшите ръководни позиции в ЕЦБ през следващите две години.

Както президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел, така и членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел открито изразиха интерес да наследят Лагард, която е най-добре платеният служител в ЕС с прогнозна годишна заплата от 726 000 евро.

Най-влиятелният централен банкер в Европа се назначава от Европейския съвет и позицията исторически е била обект на задкулисни пазарлъци между столиците в последния момент.

От 70-те икономисти, отговорили на въпрос относно председателството на ЕЦБ в проучването на „Файненшъл таймс“, 26% биха избрали Ернандес де Кос за наследник на Лагард.

Нот, чийто втори седемгодишен мандат като управител на Нидерландската централна банка приключи през юни, има подкрепата на 24% от анкетираните, които идват от частния сектор, мозъчни тръстове и университети.

„Ернандес де Кос е кандидатът с най-силни технически познания за паричната политика и централното банкиране според мен“, коментира Кристиан Копф, ръководител на отдела за фиксиран доход в германската компания за управление на активи Union Investment.

Назначаването на „кариерен технократ“ като Ернандес де Кос би изпратило „силен сигнал, че Европа няма да се поколебае и че еврото ще остане твърда валута“ в епоха, в която независимостта на централните банки е подложена на натиск в страни, включително САЩ, добави Копф.

Франческо Пападия, икономист в мозъчния тръст Bruegel, описа Нот като политик със „разумен, ориентиран към стабилност подход към паричната политика“, както и с „гъвкавостта, необходима за адаптиране към променящите се обстоятелства“.

Двамата известни германски претенденти – Шнабел и Нагел, имат подкрепа от съответно 14 и 7 процента от анкетираните.