Надпреварата за позиция номер 2 в ЕЦБ ще повлияе на търсенето на наследник на Лагард

Европейската централна банка се насочва към двугодишно преструктуриране, което ще замени две трети от висшето ѝ ръководство, включително председателят Кристин Лагард, пише Блумбърг.

Плановете за трансформация на шестчленния Изпълнителен съвет – оформени както от политика, така и от лични качества, може да получат своя старт още тази седмица, когато финансовите министри на еврозоната се срещнат в Люксембург, което ще даде възможност да се започне обсъждането на това кой наследи заместник-председателя Луис де Гиндос

Това кои държави членки ще предложат кандидати и кои ще ги подкрепят би могло да загатне за амбициите за по-големите награди, които предстоят: поста главен икономист и самото председателство – и двата поста се освобождават през 2027 г.

Германия и Франция, най-големите икономики в региона, са се насочили към тези позиции. Заедно с Италия, те винаги са се радвали на представителство в съвета. Испания и Нидерландия също са в надпреварата, докато източноевропейските страни се стремят към първото си място в историята, а южните държави искат признание за това, че са излезли от дълговата криза в по-добра форма от много северни страни.

Ключът ще бъде поддържането на баланс между големи и малки страни, север и юг и – в идеалния случай – по отношение на пола. За новодошлите предизвикателствата далеч надхвърлят определянето на лихвените проценти. Те включват управление на разширяваща се валутна зона чрез структурни промени, навигиране в разпокъсан световен ред и въвеждане на дигитална валута, предназначена да засили икономическата сигурност и ролята на еврото на международната сцена.

Заместник-председател

Сред тези, за които се твърди, че са заинтересовани да заменят Гиндос, е управителят на Финландската централна банка Оли Рен – ветеран в политиката, изградил кариерата си на кръстопътя между централното банкиране и политиката.

Трикратен европейски комисар, който е бил и министър на икономиката на страната си, както и национален и европейски законодател, Рен е силен претендент. Макар че неговата умерена политическа позиция също така разширява привлекателността му, той може да се сблъска с ожесточена конкуренция от жени кандидати с утвърдена репутация като заместници в централните банки - като Клара Рапосо от Португалия и Кристина Папаконстантину от Гърция.

Родините им са получавали заместник-председателския пост на ЕЦБ в миналото, като гръцки управител Янис Стурнарас също може да се включи в надпреварата. Но някои страни може да предпочетат жена за вицепрезидент, за да могат по-късно да предложат мъже за най-високия пост.

Други имена, които се обсъждат, са Надя Калвино от Испания, която ръководи Европейската инвестиционна банка, и Мария Луис Албукерке, комисар по финансовите услуги от Португалия. Италия е малко вероятно да се включи в надпреварата, като се има предвид, че Пиеро Чиполоне е по-малко от две години от осемгодишния си мандат в Изпълнителния съвет.

Друго име, което трябва да се следи, е Борис Вуйчич, който като ръководител на централната банка на Хърватия помогна за насочването на страната си към еврозоната през 2023 г. Неговите квалификации го поставят и в полезрението за главен икономист - роля, която Филип Лейн си осигури през 2019 г., след като не успя да спечели поста заместник-председател.

Главен икономист

Тази позиция, макар и по-ниско платена и по-ниско в йерархията от заместник-председателя, носи по-голяма тежест. Освен че наблюдава важните тримесечни прогнози, главният икономист е този, който прави предложения за лихвените проценти на срещи по паричната политика.

Това означава, че позицията е привлекателна за Франция, която е малко вероятно да спечели трети председателски мандат след Лагард и Жан-Клод Трише, но ще иска да запази максимално влияние.

Лорънс Буун, бивш главен икономист на ОИСР, който е служил на президентите Франсоа Оланд и Еманюел Макрон, а сега ръководи френските операции на Santander, е потенциален кандидат. Други са професорът по икономика Елен Рей, заместник-управителят на Френската централна банка Агнес Бенаси-Кер и главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринчъс.

Германия също може да има интерес към поста, ако председателството изглежда недостижимо. Представител на страната е заемал поста два пъти преди - с Отмар Исинг в началото на еврозоната и след това с Юрген Щарк.

Председател

Надпреварата за наследяване на Лагард започна още преди тя да встъпи в длъжност, като предшественикът ѝ Марио Драги се смяташе за човек, който подготвяше испанеца Пабло Ернандес де Кос за председател.

Де Кос ръководеше централната банка на страната си от 2018 до 2024 г., преди да стане ръководител на Банката за международни разплащания. Въпреки че професионалните му постижения са впечатляващи, политическите му съюзи и фактът, че едва наскоро пристигна в БМР, намаляват шансовете му.

Клаас Нот е друг претендент. Четиринадесет години начело на нидерландската централна банка го направиха най-дългогодишния член на Управителния съвет, когато се пенсионира през юни. С квалификации в икономиката и надзора, както и с престой като председател на Съвета за финансова стабилност, в пространството се носи информация, че той е фаворитът на Лагард да неин заместник.

В подкаст, публикуван в неделя, самата тя описа Нот като подходящ наследник. „Той има интелекта, има издръжливостта, способен е да привлича хора и това е умение, което е рядко срещано и много необходимо“, каза Лагард.

Перспективите на Де Кос и Нот зависят до голяма степен от Германия, чието правителство преценява шансовете си да си осигури председателския пост за първи път.

Президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел би бил очевиден кандидат – не на последно място благодарение на усилията му да заеме умерени политически позиции с по-широка привлекателност. Политическата подкрепа обаче може да е проблематична, тъй като Нагел произхожда от партията на предшественика на канцлера Фридрих Мерц – тази на социалдемократите.  

Изабел Шнабел, чийто мандат в Изпълнителния съвет изтича два месеца след този на Лагард, също може да се заинтересува. Въпреки че настоящият ѝ пост може да е пречка, юристите на ЕЦБ смятат, че той е преодолим чрез вратичка, която са идентифицирали още през 2018 г.

Това, което говори против Германия, са другите висши европейски позиции, които тя заема - най-вече председателството на Урсула фон дер Лайен на Европейската комисия до 2029 г., както и председателството на Клаудия Бух на Надзорния съвет на ЕЦБ.

Възможен е и кандидат с нестандартна позиция: назначаването на Лагард показа, че да си икономист или да имаш опит в централната банка вече не е задължително условие.