Нарастващите дълг и дефицит на САЩ предизвикват тревога за икономиката и пазарите

Държавният дълг, който е нараснал с близо 50% от първите дни на пандемията Covid, предизвиква повишено безпокойство както на Уолстрийт, така и във Вашингтон. Сега федералният дълг възлиза на 34,5 трилиона долара, или с около 11 трилиона долара повече, отколкото през март 2020 г. Като дял от общата икономика на САЩ той вече е над 120%, съобщи CNBC.

Загрижеността за тези стряскащи цифри до голяма степен се ограничаваше до партийна злоба на Капитолийския хълм, както и от контролни органи като Комитета за отговорен федерален бюджет (CBO). През последните дни обаче разговорите се пренесоха в правителствения и финансовия сектор и дори накараха една от известните фирми на Уолстрийт да се запита дали разходите, свързани с дълга, представляват значителен риск за ралито на фондовия пазар.

„Имаме големи структурни дефицити и рано или късно ще трябва да се справим с това, като по-рано е много по-привлекателно, отколкото по-късно“, заяви председателят на Фед Джером Пауъл миналата седмица пред аудитория от банкери в Амстердам.

Въпреки че упорито избягва да коментира подобни въпроси, Пауъл насърчи аудиторията да прочете последните доклади на Бюджетната служба на Конгреса за фискалното състояние на страната.

„Всички трябва да четат нещата, които те публикуват за бюджетния дефицит на САЩ, и трябва да бъдат много загрижени, че това е нещо, което избраните хора трябва да вземат в ръце по-скоро рано, отколкото късно“, каза той.

Неизследвана територия за дълга и дефицита

Цифрите на CBO са наистина зловещи, тъй като очертават вероятния път на дълга и дефицита.

Според оценките на надзорната агенция публичният дълг, който понастоящем възлиза на 27,4 трилиона долара и не включва вътрешноправителствените задължения, ще нарасне от сегашните 99% от БВП до 116% през следващото десетилетие. Това ще бъде „сума, по-голяма от която и да било в историята на страната“, заяви CBO в последната си актуализация.

Нарастващият бюджетен дефицит води до увеличаване на дълга, а CBO очаква това само да се задълбочи. Агенцията прогнозира недостиг от 1,6 трилиона долара през фискалната 2024 г. (през първите седем месеца той вече е 855 млрд. долара), който до 2034 г. ще нарасне до 2,6 трилиона долара. Като дял от БВП дефицитът ще нарасне от 5,6 % през настоящата година до 6,1 % след 10 години.

„От Голямата депресия насам дефицитът е надхвърлял това ниво само по време на Втората световна война и малко след нея, финансовата криза от 2007-2009 г. и пандемията от коронавирус“, се посочва в доклада.

С други думи, подобни високи нива на дефицита са обичайни най-вече при икономически спадове, а не при относителния просперитет, на който САЩ се радваха през по-голямата част от епохата след краткия спад след обявяването на пандемията през март 2020 г. От глобална гледна точка от държавите - членки на Европейския съюз, се изисква да поддържат дефицита до 3% от БВП.

Пазарно въздействие

Потенциалните дългосрочни последици от дълга бяха тема на интервюто, което главният изпълнителен директор на JPMorgan Chase Джейми Даймън даде за  Sky News.

„Америка трябва да е съвсем наясно, че трябва да се съсредоточи малко повече върху проблемите на фискалния си дефицит, а това е важно за света“, каза ръководителят на най-голямата по активи американска банка.

„В един момент това ще доведе до проблем и защо трябва да се чака?“ Даймън добави. „Проблемът ще бъде предизвикан от пазара и тогава ще бъдете принудени да се справите с него и вероятно по много по-неприятен начин, отколкото ако се бяхте справили с него в началото.“

По-непосредствено съществуват опасения, че повишаването на доходността на облигациите може да се разпространи на пазарите на акции.

„Огромният очевиден проблем е, че федералният дълг на САЩ вече е на напълно неустойчива дългосрочна траектория“, заявиха анализатори от Wolfe Research в неотдавнашна бележка. Фирмата се опасява, че „бдителните облигационери“ ще започнат стачка, ако САЩ не приведат фискалната си политика в ред, докато нарастващите лихвени разходи изтласкват разходите.

„Нашето усещане е, че политиците (и от двете страни на алеята) няма да желаят да се справят сериозно с дългосрочните фискални дисбаланси на САЩ, докато пазарът не започне да оказва силен натиск върху тази неустойчива ситуация“, пишат анализаторите на Wolfe. „Смятаме, че политиците и пазарът най-вероятно подценяват бъдещите прогнозни нетни лихвени разходи.“

Повишаването на лихвените проценти от страна на Федералния резерв усложни ситуацията с дълга. Започвайки от март 2022 г. до юли 2023 г., централната банка повиши краткосрочния си лихвен процент 11 пъти, общо с 5,25 процентни пункта - затягане на политиката, което кореспондираше с рязкото повишаване на доходността на съкровищните облигации.

Нетната лихва по дълга, която представлява общата сума на плащанията по държавния дълг минус приходите от инвестиции, възлиза на 516 млрд. долара през тази фискална година. Това е повече от разходите на правителството за национална отбрана или Medicare и около четири пъти повече от разходите за образование.

Какво може да се промени след президентските избори?

Президентските избори могат да доведат до някои скромни промени във фискалната ситуация. Дългът нарасна при президента Джо Байдън и се увеличи при неговия републикански претендент, бившия президент Доналд Тръмп, след агресивния отговор на пандемията.

„Изборите биха могли да променят средносрочните фискални перспективи, макар и потенциално по-малко, отколкото може да се предположи“, заявиха в бележка икономистите на Goldman Sachs Алек Филипс и Тим Крупа.

Победа на Тръмп може да доведе до удължаване на изтичащите намаления на корпоративния данък, които той прокара през 2017 г. - оттогава постъпленията от корпоративен данък са се увеличили около два пъти - докато победа на демократите може да доведе до увеличаване на данъците, макар че „голяма част от тях вероятно ще отидат за нови разходи“, казват икономистите на Goldman.

Въпреки това най-големият проблем на бюджета са разходите за социално осигуряване и Medicare и „при никакъв сценарий“ по отношение на изборите не изглежда вероятна реформа в нито една от двете програми, казаха от Goldman.