Банковият сектор у нас със солиден ръст на активите и печалбата

Солиден ръст на активите и печалбата в банковия сектор у нас отчитат анализаторите на ОББ в макроикономическия си бюлетин за ноември, коментирайки последните данни на Българската народна банка (БНБ) и Евростат.

Активите на банките през третото тримесечие на 2023 г. са нараснали с 4.0 млрд. лв. (+2.5%) спрямо второто тримесечие, достигайки 165.1 млрд. лв., като от тях кредитите и авансите заемат дял от 63.4%. В рамките на кредитите и авансите, кредитите за домакинствата се увеличиха с 1.5 млрд. лв. (4.2%) или повече от два пъти по-значително в сравнение с тези за нефинансовите предприятия (фирмите), които нараснаха със 711 млн. лв. (1.5%)., сочат обобщените данни от прегледа от ОББ.

„Важна причина за изпреварващата динамика при кредитирането на домакинствата бе задържането на лихвите. От друга страна, лихвите за фирмите реагираха на глобалната тенденция за покачване, като среднопретеглената левова лихва в този сегмент плавно се повиши – от 2.7% през септември 2022 г. на 3.8% година по-късно.“, коментира главният икономист на ОББ, д-р Емил Калчев.

От своя страна депозитите през третото тримесечие също нараснаха, като тези на домакинствата се увеличиха с 1.8 млрд. лв. (2.4%) спрямо предходното тримесечие, а депозитите на нефинансовите предприятия нараснаха с 1.9 млрд. лв. (4.5%).

„Собственият капитал в баланса на банковата система достигна 19.3 млрд. лв., което отговаря на прираст от 999 млн. лв. (5.4%) спрямо второто тримесечие и се дължи главно на повишението на печалбата.“, допълни той.

Солидният ръст на банковия сектор поставя въпроса за неговата стабилност, особено предвид ключовата му роля в икономиката.

„В това отношение по данни на БНБ ликвидното покритие на сектора регистрира подобрение: 241.9% към септември при 225.6% към юни. Националният банков сектор е и по-ликвиден в сравнение с повечето водещи страни в ЕС. По другия ключов показател, този за капиталовата адекватност, също е така по последни налични данни за второто тримесечие.“, акцентира д-р Калчев.

Политиката на БНБ е насочена към гарантиране стабилността на сектора. Така за деветмесечието действаше повишен антицикличен буфер от 1.5%, приложим към местни рискови експозиции, който от октомври се повиши на 2.0%. Този буфер цели да засили устойчивостта на сектора при потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките.

„Освен това в две стъпки бяха повишени и минималните задължителни резерви на банките: от 5% на 10% за юни и от 10% на 12% от юли насам. С това БНБ цели по-бързо и значително пренасяне на повишените лихвени нива на паричната политика в еврозоната в цената на кредитите в страната. Очаква се това да повлияе за охлаждане на кредитната активност и съответно за ускоряване забавянето на инфлацията в страната, както и за ограничаване на кредитния риск в банковата система.“, заключи Емил Калчев.