ООН: Развиващите се страни взимат все повече и по-скъпи заеми

Около 3,3 млрд. души по света живеят в държави, които харчат повече за лихви по дълговете си, отколкото за здравеопазване и образование. Изборът между обслужването на държавния дълг и изпълнението на задълженията към гражданите са принудени да правят 48 развиващите се държави в Африка и Азиатско-тихоокеанския регион, се казва в доклада "Светът на дълга" на Организацията на обединените нации (ООН).

През 2022 г. световният публичен дълг е достигнал 92 трлн. долара. От 2000 г. насам този дълг се е увеличил повече от пет пъти, изпреварвайки темпа на растеж на световния брутен вътрешен продукт(БВП), който за този период се е утроил. В края на миналата година на развиващите се страни се падат около 30% от общия световен дълг, като на Китай, Индия и Бразилия се падат около две трети от този дял, се отбелязва в доклада.

Същевременно през последното десетилетие държавният дълг в развиващите се страни нараства по-бързо, отколкото в развитите. А последиците от пандемията и войната в Украйна  ги принуждават да заемат по-активно. Според изчисленията на анализаторите средното съотношение на държавния дълг към БВП в развиващите се страни е над 60% което показва високо равнище на задлъжнялост. 36 такива държави са в "списъка на дълговете", т.е. те или са на ръба на криза, или вече я преживяват.

ООН подчертава, че делът на частните кредитори (по-специално банки и притежатели на облигации) нараства сред доставчиците на заеми и че обслужването на тези дългове е много по-скъпо за развиващите се страни, отколкото за развитите страни. Например лихвите по кредитите за африканските страни са средно четири пъти по-високи от тези за САЩ и осем пъти по-високи от тези за Германия.

Поради продължаващото нарастване на разходите по заемите и процеса на обезценяване на валутите на фона на слабия икономически растеж, дълговото бреме на развиващите се страни е "неустойчиво", заключават анализаторите. ООН е формулирала предложенията си за неговото намаляване в "пътната карта" за осигуряване на глобална финансова стабилност. Сред препоръките са по-дълги срокове за отпускане на кредити и по-ниски лихвени проценти за уязвимите държави. Организацията се надява, че тези идеи ще бъдат обсъдени на срещата на върха на Г-20 в Ню Делхи през септември.