Платежните практики се влошават

Всяка пета компания в Европа се чувства застрашена от фалит поради неплатени фактури, споделя Райна Миткова, управител на EOS в България

Какви са основните изводи от проучването „Навици на плащане в Европа 2022 г.“*?

Данните очертават тревожна картина – платежните практики се влошават спрямо предпандемичната 2019 г., като един на всеки пет клиенти в Западна Европа и един на всеки четирима в Източна Европа плащат сметките си със закъснение или изобщо не плащат. Нашето проучване  беше проведено малко след началото на газовата криза и при вече засилващи се инфлационни процеси, в резултат на което икономическите перспективи се влошиха значително и това се вижда и в резултатите от допитването до топ мениджъри от над 3 хил. компании в 16 европейски държави.

Несигурността в различни сфери от икономиката е почти толкова висока, колкото беше веднага след началото на пандемията и всяка пета компания в Европа се чувства застрашена от фалит поради неплатени фактури.

България следва ли тези тенденции?

Да, до голяма степен сме в унисон с Европа – всяка четвърта от издадените фактури у нас се просрочва или не се плаща изобщо, и то, при положение че обичайно държим челни места по дисциплина на плащания. Резултатите сочат рязък спад и в позитивните очаквания за бъдещето, като над 20% от компаниите чувстват заплаха от фалит. Това означава, че притеснен за перспективите си, голяма част от бизнеса на свой ред не успява да погасява задълженията си, замразява или намалява работните места и инвестициите поради недостиг на печалба и свиване на ликвидността.

И все пак има ли добри новини?

Все повече компании работят с външни партньори за управление на вземания, сравнено с 2019 г., а в България агенции като нашата възстановяват средно 9% от оборота на бизнеса. По този показател сме сред първенците в Европа. Това е голямо постижение и знак, че бизнесът може реално да разчита на експертите по управление на вземания, за да възстановява ликвидността си и на свой ред да връща средства в икономиката. Особено в несигурни времена като днешните, това е начинът да се гарантира стабилност и препятствията да бъдат преодолени по най-добрия възможен начин.

Друг позитивен знак е, че българските граждани плащат с най-малка забава своите задължения спрямо цяла Европа – отнема им средно 16 дни, докато за Европа този показател е средно 19 дни. При бизнеса аналогично имаме 22 дни забава за България, спрямо 24 за Европа. Това не бива да ни отпуска обаче, особено ако продължаваме да следваме тенденциите за влошаване на финансовата дисциплина.

Кои от промените, настъпили вследствие на пандемията, са се установили трайно?

Ускорената дигитализация със сигурност е налице, но по отношение управлението на вземания нивото все още е твърде ниско – едва една от пет компании в Европа (21%) има напълно дигитализиран процес, а при 36% процесите са частично дигитализирани. Фокус е подобряването на киберсигурността, както и персонализиране на процеса по събиране на вземания и автоматизирането на дигиталната комуникация с клиентите.

В същото време разширяването на дигиталните методи на плащане става все по-ключово за бизнеса – броят им се увеличава, като все по-популярен става „Купи сега, плати после“ (BNPL) – четири от десет европейски компании гледат на този начин на плащане като на новата кредитна карта. 

*Проучването е проведено между 4 март и 19 април 2022 г. по поръчка на „EOS Груп“ съвместно с независимия институт за пазарни проучвания Kantar TNS и обхваща 3200 компании в 16 европейски държави.

Алек Вучков. Материалът е от брой 10/2022 на списание „Мениджър“, който ще намерите в дигиталното приложение ZinZin.