Председателят на Надзорния съвет на ЕЦБ Клаудия Бух: Българските банки са добре капитализирани

Банките у нас са добре капитализирани и това е добре на фона на предизвикателствата, пред които са изправени Европа и светът. Това заяви във видеоинтервю за БТА председателят на Надзорния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) проф. Клаудия Бух, която оглавява и Единния надзорен механизъм (ЕНМ) на ЕС. В него влиза и Банковият съюз, в който членуват всички страни от еврозоната, както и България.

Растежът на кредитите в България все още е сравнително висок и мисля, че винаги има проблеми, особено с жилищния пазар, които сме виждали в много моменти в миналото, каза още председателят на Надзорния съвет на ЕЦБ.

По думите на Бух е наистина важно да се следят условията по кредитирането и да се види какви са съотношението заем към стойност и съотношението за обслужване на дълга към дохода. Те ще дадат сигнал на националните органи за евентуална намеса по отношение на мерките към кредитополучателите.

Проф. Бух отбеляза още, че Европейският съюз вече е много по-подготвен да не допусне криза, подобна на тази от Голямата рецесия в периода 2007-2009 г.

Ето пълния текст на интервюто:

- Професор Бух, България е част от Банковия съюз вече четири години, а Европейската централна банка осъществява пряк надзор над най-големите ни банки. Какви са впечатленията Ви, свързани с банковия пазар у нас? 

- Нека да започна с това, че  много се радвам, че съм тук. Всъщност за първи път председателят на Единния надзорен механизъм (ЕНМ) идва на посещение в България. Това посещение е част от поредица от срещи, които правя в отделните страни и са част от ЕНМ, и много се радвам, че България, както казахте, е част от нашето семейство от четири години. Но за първи път съм тук. 

Така че стигайки до въпроса Ви, искам да кажа, че се радвам да видя колко добре са капитализирани българските банки. И това е благодарение на усилията на Надзорния механизъм, но и на националните органи. И мисля, че това е наистина важно, защото и България, но и  Европа, а и световната икономика са изправени пред предизвикателства. Има рискове, свързани с климата, с които трябва да се справим. Има геополитически рискове, а България, като малка отворена икономика, също е изложена на сътресения от външни фактори. Както и на външни шокове и затова е наистина добре да се види, че банките са добре капитализирани. Мисля, че това е от решаващо значение по отношение на устойчивостта, така че всеки бъдещ шок да може да бъде посрещнат от самите банки. Също така има много доказателства, че по-добре капитализираните банки могат да отпускат повече и по по-добър начин на реалната икономика, така че да има полза за всички нас. Но, разбира се, банковият надзор не е само капитал и ликвидност. Става въпрос и за това да се гарантира, че има добро управление на риска в банките и че те имат добри управленски структури. Така че и това е нещо, на което обръщаме много голямо внимание в ЕНМ и с колегите тук от националните компетентни органи в България.

- През последните години нивото на лихвите по ипотечните заеми в България остава ниско, дори по-ниско в сравнение с еврозоната. Мислите ли, че това е риск и какви мерки смятате, че могат да бъдат взети? 

- Интересно е да се види колко различни са нашите банкови пазари и, като, разбира се, специалистите тук са много по-запознати с българския пазар. Така че нека да започна малко по-общо и след това да стигна до вашия конкретен въпрос. Това, което видяхме през последните години, е наистина много ниско ниво на лихвените проценти, преди голямото увеличение на лихвите. Мисля, че през този период имаше много уязвимости във финансовата система, които се натрупваха защото, знаете, че ниските лихвени проценти осигуряват стимули за заемане на повече и може би също така за поемане на по-голям риск. Знаете за търсенето на по-изгодни лихвени условия. Мисля, че е много добре, че България, както казах по-рано, има относително високи капиталови буфери, включително антицикличния капиталов буфер. Това са наистина правилните политики за справяне с това увеличение. Сега лихвените проценти са много по-високи, отколкото бяха преди, и по-високи, отколкото може би много от нас очакваха. Това, разбира се, е и отговорът на по-високата инфлация, която наблюдаваме през последните години. Въпросът сега е колко време отнема тези по-високи лихви да си проправят път през финансовата система и през банките и техните счетоводни книжа. Наблюдаваме в много страни, че преминаването на лихвената политика в лихвите по депозитите е сравнително бавно, което позволява в много страни банките да отчитат по-висока рентабилност поради по-високите лихвени проценти по кредитите. 

- Доколкото разбирам, това, което виждам тук, е че лихвеният процент по кредитите е близък с този по депозитите. Така че това може да е причината, поради която преминаването на политиката за лихвените проценти по кредитите е малко по-бавно тук, отколкото в други страни. Но отново искам да кажа, че не съм експерт по българската икономика.

Във всеки случай, когато става въпрос за преминаване към лихвените проценти по кредитите, мисля, че трябва да вземем предвид и търсенето на заеми, което в много от страните е сравнително слабо. Това също ограничава способността на банките да увеличават лихвените проценти по кредитите. 

Стигайки до рисковете, мисля, че това очевидно е нещо, което трябва да се наблюдава, защото растежът на кредитите в България все още е сравнително висок и мисля, че винаги има проблеми, особено с жилищния пазар, които сме виждали в много моменти в миналото. Може да има рискове за финансовата стабилност, идващи от жилищния пазар. Затова е наистина важно да се следят условията по кредитирането и да се види какви са съотношението заем към стойност и съотношението за обслужване на дълга към дохода. Те ще дадат сигнал на националните органи за евентуална намеса по отношение на мерките  към кредитополучателите. Другите мерки, за които говорих, са по-скоро за предлагането. Това обаче трябва да решат националните органи, но мисля, че е наистина важно внимателно да следим какво се случва на кредитния пазар.

- Как оценявате взаимодействието си с Българската народна банка и смятате ли, че институцията е готова за еврозоната, към която се стреми България? 

- Знам, че това е много важна дискусия във вашата страна, която аз напълно разбирам, но трябва да кажа, че идвайки от ЕЦБ, идвам от надзорната страна на банката, в която не участваме пряко в тези решения и също така не изготвяме доклада за конвергенция. 

След като се премине през критериите, които трябва да бъдат изпълнени по отношение на ценовата стабилност, фискалната стабилност, идва ред на политическите власти да решат. Но, разбира се, когато го погледна от надзорна гледна точка, наистина е важно, ако в даден момент страните се присъединят към еврозоната, те също така да имат стабилна финансова система. Ето защо имаме споразумение за  тясно сътрудничество. 

Ние  обсъдихме по-рано с националните органи тук това споразумение и сме много щастливи да работим в тясно сътрудничество с колегите. Това обаче няма непосредствени последици за решението за присъединяването към еврото, което трябва да вземат други институции и представители.

- Навършват се 10 години от създаването на Надзорния съвет към Европейската централна банка. Какви механизми има институцията, за да предотврати бъдеща системна криза като тази, която видяхме по време и преди Голямата рецесия, когато банките бяха спасявани с пари на данъкоплатците?

- Финансовата система и банковата система в частност е по-стабилна вече  и не искаме да виждаме спасявания, на които станахме свидетели в миналото, когато в много случаи по време на световната финансова криза парите на данъкоплатците се използват за покриване на загубите, които банките са понесли. 

По този въпрос мога да кажа, че сме направили много в световен мащаб. Имаше голяма програма за реформи в рамките на Г-20, насочена към по-добро капитализиране на банките и политики за преструктуриране на кредитните институции, както и мерки за предотвратяване на явлението „твърде големи, за да фалират“.

Смятам, че от тази гледна точка в световен мащаб сега сме на по-добро място и Европа е надградила много в институционален план. Преди нямахме Банков съюз, както и други нови институции, на които дадохме власт на европейско ниво за близко сътрудничество с националните органи. Всичко това е голям напредък. Вече имаме по-големи буфери в банковата система, не само когато банките работят, но и при потенциален фалит на една банка. Става въпрос за това да направим фалита на дадена банка по-малко вероятен, но е важно да подчертаем, че  не можем да го предотвратим. Важното е да знаем и да приложим решения, когато банките са в затруднено положение. Всичко това е много добра новина, но тя не означава, че можем да седнем и да спрем да работим сега, защото знаем, че има нови рискове, така че винаги трябва да бъдем много бдителни  и да разбираме кога има рискове в други части на финансовата система. Затова сме в по-добра позиция. Сега сме със здрава основа, но и трябва да се уверим, че сме добри и ефективни надзорници и това да остане така.