„Парадоксът на успеха“, който кара дори победителите да се страхуват от провал

Въпреки че считат себе си за успешни, повечето американци също така чувстват, че са изоставащи в поне един важен житейски етап. Но експертите предупреждават, че прекомерния фокус върху това може да ги остави още по-назад в редиците.

В скорошно проучване, проведено от приложението за ежедневно развитие Headway, 77% от анкетираните посочват, че се смятат за успешни. В същото време, демонстрирайки това, което изследователите наричат ​​„парадоксът на успеха“, 81% казват, че изостават от връстниците си в поне една основна лична или професионална област.

Приблизително една трета отбелязват, че се чувстват изостанали от връстниците си финансово, 11% чувстват, че изостават в житейския си опит, 10% чувстват, че изостават в кариерния си напредък, а други 10% казват същото за взаимоотношенията си.

„Много е лесно да попаднем в капана на начина на мислена от типа „не съм достатъчно добър/добра“, казва Синди Кавото, сертифициран коуч по продуктивност за Headway и един от съавторите на изследването. „Хората си поставят тези очаквания и мисля, че като общество не си даваме достатъчно свобода.“

Въпреки че мнозина са изправени пред икономически предизвикателства и стагнация в кариерата на настоящия пазар на труда, Кавото казва, че тези неуспехи могат да изглеждат още по-големи в ерата на сравненията в социалните мрежи. „Хората публикуват само най-добрите си моменти“, казва тя.

Вместо да се фокусира върху другите, Кавото насърчава хората да сравняват напредъка си със собствени индивидуални показатели, за които повечето респонденти в проучването изразяват положителни чувства

„На по-добро място ли сте, отколкото бяхте миналата година?“ и „Чувствате ли се по-добре с посоката, в която сте са насочили тази година?“ са от типа въпроси, които според Кавота е добре да си задавате.

„Спрете да се оглеждате и просто се сравнявайте със себе си. Това е най-добрият ви показател, защото всички имаме собствено пътуване.“

Кариерна мъгла

Част от чувството на неудовлетвореност, което много служители изразяват, се дължи на чувството за постоянна икономическа несигурност и колебания относно кариерата, въпреки всички лични жертви, които хората дават, за да постигнат професионалните си амбиции.

Според проучването на Headway, 44% от анкетираните са се отказали от свободно време, 37% са пожертвали съня и психичното си здраве, а 30% са компрометирали взаимоотношенията си с другите в преследване на целите си.

Въпреки тези жертви, 66% от американските работници чувстват, че кариерата им е в застой, според скорошно проучване на онлайн създателя на автобиографии MyPerfectResume. Освен това, 45% казват, че искат да напуснат работата си, но чувстват, че не могат да си го позволят при настоящите пазарни условия. 70% посочват, че са поставили под въпрос или са преосмислили целия си кариерен път през последната година.

„Това е доста голям процент“, казва кариерният експерт Жасмин Ескалера от MyPerfectResume. „Има много служители, които са недоволни от ежедневната си работа.“

От тези, които посочват, че са преосмислили кариерния си път, 21% смятат, че е твърде късно за промяна; 19% вярват, че би трябвало да са стигнали по-напред, отколкото са; а 17% признават, че просто се носят по течението. От MyPerfectResume наричат това състояние на несигурност, при което работниците се затрудняват да видят какво предстои, „кариерна мъгла“.

„Много служители чувстват, че нямат желаната възходяща мобилност; не развиват уменията, които искат; нямат желаното кариерно развитие“, отбелязва Ескалера. „Има и много служители, които чувстват, че не получават заплащането, което би трябвало да получават.“

Според проучване на MyPerfectResume, проведено миналата есен, 78% от служителите са били натоварени нови задължения, без да са получили повишение. На повече от половината са били обещани повишения или възможности, които никога не са се реализирали.

„Последните ни доклади показват, че много хора изпитват финансови затруднения“, казва Ескалера. „Въпросът е дали хората също не чувстват, че се движат в правилната посока, защото не получават достатъчно заплащане, за да покрият основните си потребности?“

В друго скорошно проучване на MyPerfectResume, 74% от анкетираните посочват високите очаквания, сравненията с връстници или личния перфекционизъм като двигател на съмнението в самите тях, а 58% казват, че това съмнение влияе негативно върху кариерното им развитие. С други думи, тези негативни чувства допълнително водят до негативни резултати.

Съсредоточете се върху това, което можете да контролирате

Много служители чувстват, че са загубили контрол над кариерата, личните си финанси или психичното си здраве, и то с основание. Икономическата нестабилност, стагнацията на пазара на труда, съкращенията и страховете, свързани с развитието на изкуствения интелект, карат много работници да се питат дали са на правилния път – и това съмнение може да попречи на мотивацията им.

Начинът, по който подхождат към тези предизвикателства, може да играе важна роля в резултата, според бившия преподавател в Станфорд и експерт по поведенчески дизайн Нир Еял. В новата си книга „Beyond Belief“ Еял обяснява, че нашето възприятие се движи от набор от вярвания, които не са нито чист факт, нито измислица, което ги прави уникално гъвкави. „Вярванията са инструменти, а не истини“, казва той. „Можете да промените начина, по който виждате реалността, въз основа на вашите вярвания.“

Приемането на това, което Еял нарича „ограничаващи вярвания“, основани на съмнението в себе си – като например „Не съм там, където трябва да бъда, въпреки най-добрите ми усилия“, изсмуква мотивацията ни и увеличава страданието. Вместо да търсят възможности за подобряване на ситуацията си, изследването на Еял показва, че тези, които поддържат ограничаващи убеждения, настройват мозъците си да търсят доказателства за това, че са жертви.

„Колко усилено ще работя, ако си мисля: „Работил съм толкова усилено“ и вижте, все още не съм там, където трябва да бъда?“ За мен това е доста демотивиращо“, казва той. „Трябва да се примирим с това ограничаващо убеждение, за да го преодолеем, и правим това, като възприемем „освобождаващо убеждение“, което ни служи по-добре“.

Превръщането на ограничаващото убеждение в освобождаващо, според Еял, започва с поставяне под въпрос на истината, която стои зад него, и анализа на това как резултатите биха могли да се подобрят, ако го преобърнем.

„Научихме, че убеждението, което смятаме за факт, може да не е факт и може да има алтернативно обяснение“, казва той. „Научихме, че придържането към убеждението не е задължително да ни служи, не ни прави по-добри и че всъщност непридържането към това убеждение може да е много по-добро за нас“.

С други думи, колкото повече работниците вярват, че изостават от своите колеги, толкова по-вероятно е това чувство да се превърне в реалност. Тези, които вместо това се фокусират върху собствения си успех и потенциал, са по-склонни да намалят тежестта на личните и професионалните си предизвикателства и негативните си чувства към тях.

 „В кого се превръщате, когато вярвате, че сте точно там, където трябва да бъдете, и все още се учите? Ще се чувствате много по-мотивирани да се учите и да продължите да работите върху това“, казва Еял.

……………..

Джаред Линдзън, автор на „Do More in Four: Why It’s Time for a Shorter Workweek“, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев