Румънските фирми се опасяват от следизборна шокова терапия

Най-голямата асоциация на работодателите в Румъния твърди, че нарастващият бюджетен дефицит изтегля пари от реалната икономика, а някои компании отлагат инвестициите си в очакване на фискална корекция.

Перспективата за президентски и парламентарни избори в Румъния, която е членка на Европейския съюз, през ноември и декември предизвика рязко нарастване на разходите, което се очаква да доведе до увеличаване на бюджетния дефицит до 8% от икономическото производство през тази година, предаде Ройтерс.

Правителството, което ще бъде излъчено, ще бъде изправено пред нелеката задача да намали дефицита под определения от Европейската комисия таван от 3,0%, а рейтинговите агенции и анализаторите очакват повишаване на данъците.

Без да има бюджетен план за 2025 г., инвеститорите се опасяват от „шокова терапия“, т.е. данъци, които се хвърлят върху частния сектор“, заяви в интервю за Ройтерс Раду Бурнете, директор на асоциацията на работодателите Concordia.

„Дефицит от 8,0 % е опасен, защото ако нещо се случи - война, някакво бедствие - Румъния няма да има повече възможност да взема заеми“, каза той. „Искаме да видим уреден план, който да контролира дефицита и който да направи това, като направи държавните разходи ефективни.“

Concordia е най-голямата асоциация на работодателите в Румъния, която представлява компании от 17 отрасъла, които заедно произвеждат 26% от икономическата продукция на Румъния.

„Ако заплатите продължат да се увеличават по-бързо от производителността, както е сега, без да се създават други конкурентни предимства, поне в 13 индустрии ще се стигне до закриване или преструктуриране на фирми“, казва Бърнете.

Рейтинговата агенция S&P заяви, че през изминалата година Румъния е отбелязала едно от най-големите увеличения на реалния разполагаем доход в света, стимулирано от 20-процентното увеличение на заплатите в публичния сектор, повишаването на минималната работна заплата и значителното увеличение на пенсиите.

Бурнете заяви, че румънската икономика е била изчерпана от ръста на заплатите и високите цени на енергията, които дори и ограничени за някои отрасли, са по-високи от тези на азиатските конкуренти, особено в отраслите с висок износ, като например автомобилни части и мебели.

Той заяви, че в по-малко енергийно зависимите отрасли, в които преди войната в Украйна енергията е съставлявала 2-3 % от разходите, тя е нараснала до 10-12 %.
Бурне заяви, че пречките пред малките и средните румънски фирми да откриват клонове или дъщерни дружества в други части на блока - единен пазар, който обаче има 27 различни правни и данъчни кодекси - също са твърде големи. „Бихме искали да видим опростяване. Ако Европа не е конкурентоспособна, Румъния не може да бъде", допълни той.