Светът на парите: Да печелиш или да имаш

Парите могат да имат много различни значения за хората. Те не са просто начин за размяна на услуги и стоки: мислите за парите отразяват и вътрешните ценности, стремежи и самочувствие на човека. Например за Грейс, запалена пътешественичка, парите са предимно средство за осъществяване на страстта ѝ да опознава света и да трупа нови преживявания. Нейният партньор Уил, от друга страна, вижда в парите по-скоро начин да разсее съмненията относно способността си да се издържа и нещо, което ще му помогне да се конкурира с успешния си брат. За него парите са защита срещу несигурността.

През последните две десетилетия изследванията на целите и финансовите убеждения подчертават значението на мотивите, които стоят зад определени действия или нагласи. От значение е не само колко силно човек иска нещо, но и защо го иска. Когато става въпрос за мотивите на човек да печели и да има пари, изследванията показват, че хората се различават (поне) по два начина.

На първо място, съществуват парични мотиви, свързани с личното израстване. Например парите са начин да се чувстваме горди, да получаваме справедливи възнаграждения, да получим свобода и да разнообразим свободното си време. За някои хора тези фактори са много важни, а за други - по-малко. Противоположната група парични мотиви до голяма степен е свързана с премахването на личните недостатъци. Това е възприемането на парите като средство да се чувстваш по-добре от другите, да потискаш несигурността и да можеш да харчиш пари импулсивно, без да правиш внимателни изчисления. Въпреки че и двата вида парични мотиви се срещат при хора с различни нива на доходи, ориентираните към растеж мотиви се свързват с по-голяма удовлетвореност от живота. Докато мотивите, ориентирани към недостатъци, вървят ръка за ръка с по-ниски нива на благополучие. Така Грейс може да се чувства по-удовлетворена от живота като цяло от Уил, като се има предвид нейното отношение към парите.

Възгледите за парите

също оказват влияние върху това колко добри са отношенията в една двойка. Удовлетвореността от връзката е по-ниска при тези, които отдават голямо значение на материалните ценности и богатството, както и при тези, чиято самооценка се влияе от финансовото състояние. Това предполага, че възприемането на парите като начин за справяне с несигурността може да намали удовлетвореността от връзката. А възприемането на парите като средство за постигане на възможности може да има по-положителни последици.

Ако се задълбочим в разсъжденията, съвпадението на паричните мотиви на всеки партньор променя ситуацията. Но как? Може би противоположностите се сближават в тази област и най-удовлетворените двойки са тези, при които възгледите на партньорите за парите се различават и все пак по някакъв начин се допълват. Или пък може да се окаже, че най-щастливите двойки споделят един и същ възглед за значението на парите.

Един от сигналите за това се съдържа в проучвания на двойки, които се карат за пари. Йохана Пиц, професор в университета Карлтън в Канада и нейните колеги установяват, че една от общите теми в тези спорове е несъгласието с финансовите ценности на всеки от партньорите. Двама партньори, които гледат на парите като на средство за постигане на съвсем различни цели, ще се карат за разходите. Например Грейс иска да харчи пари за нискотарифни полети, които ще ѝ позволят да пътува по-далеч и да види повече места, защото за нея всичко е свързано с преживявания и развитие. Това противоречи на желанието на Уил да използва луксозните полети като начин да демонстрира богатство, тъй като да изглежда добре в сравнение с другите е основната му парична мотивация.

Предишни изследвания показват също, че когато хората споделят финансови ценности, те отчитат по-голяма удовлетвореност от връзката в проучванията след две години. По подобен начин проучванията показват, че хората, които харчат пари сравнително свободно, са склонни да изпитват по-голяма хармония във взаимоотношенията си (съобщават, че се разбират по-често и се карат по-малко). Следователно партньорът е човек, който харчи пари по същия начин като вас, а не този, който ограничава разходите. Предишните изследвания не изясняват дали тази закономерност ще бъде същата, ако мотивите и на двамата партньори са относително негативни, като например желанието да притежават пари, за да се чувстват по-важни. За да разберет това, професор Пиц и екипът ѝ събират данни от повече от 600 души за мотивите за притежание на пари - както лични, така и от партньорите. Също така проучват самооценките за паричните мотиви в група от над 100 двойки. Всички участници били в дългосрочни връзки и повечето от тях са били женени, така че финансите им са били взаимно зависими.

Както може да се очаква, хората, които съобщават, че преобладават паричните мотиви, свързани с личностното развитие (напр. обогатяване на отдиха), са склонни да съобщават за по-голяма удовлетвореност от връзката. Обратно, средно хората, които съобщават за парични мотиви, свързани с преодоляване на недостатъци (напр. да имат превъзходство спрямо другите и да преодолеят несигурността), съобщават за по-ниска удовлетвореност от връзката. Грейс, която мисли за парите като за средство за удовлетворяване на желанията, вероятно ще се чувства по-щастлива във връзката от Уил, на когото парите позволяват да се чувства по-успешен от другите.

Учените установяват също, че хората, които са убедени, че партньорът им споделя тяхното отношение към парите, изпитват по-голяма удовлетвореност от връзката, независимо от конкретния вид мотивация. А когато разгледали действителните сходства между партньорите, открилие още по-ясни доказателства, че наличието на общи възгледи за парите може да бъде от полза. Ако единият от партньорите имал относително силни мотиви, ориентирани към развитието, това имало положителен ефект върху удовлетвореността и на двамата партньори, а двойките, при които и двамата партньори споделяли този подход към парите, отчитали още по-висока удовлетвореност от връзката. Що се отнася до ориентираните към недостиг парични мотиви, ако само един от партньорите смята, че тези мотиви са относително важни, това изглежда незначително намалява удовлетвореността от връзката. Въпреки това по-силното одобрение на такива нагласи и от двамата партньори се свързва средно със значително повишаване на удовлетвореността. По този начин сходното отношение на партньорите към парите може да има по-голямо влияние, отколкото паричните мотиви на всеки партньор поотделно.

Можем да си представим друга двойка - Тейлър и Сара, които мислят за парите по същия начин. За Тейлър парите са показател за статуса на другите, а за Сара те са начин да докаже на родителите си, че е по-успешна от сестрите си. Резултатите ни показват, че и двамата вероятно са по-щастливи в тази двойка с подобно мислене, отколкото с партньор като Грейс, чиито мотиви за парите изобщо не са свързани с лични недостатъци.

Отношението на хората към парите вероятно има значима връзка не само с финансовите им решения или щастието им, но и с романтичните им отношения. Тази връзка отчасти се дължи на наличието или отсъствието на конфликти по отношение на финансовите решения в семейството. Но тя съществува и защото мотивите за парите говорят за това каква е представата на човека за парите и как той иска да структурира живота си. Например възгледът за парите като начин за финансиране на свободното време и научните изследвания отразява и може би засилва общия интерес към самоусъвършенстване, който е свързан с подобряване на качеството на взаимоотношенията.

Възгледите на хората за парите също могат да се променят с течение на времето. Това, за какво човек използва парите и как ги харчи, се формира от социализацията в ранното детство, както и от опита в по-късен етап от живота, образованието и работата. Например проучване на студенти от университета установява, че когато родителите не са имали сигурна работа, порасналите деца са развили притеснения за парите и мотиви, ориентирани към недостига.

Проучванията на личностните черти и нагласи показват, че с течение на времето партньорите могат да станат по-близки един на друг, а същото може да се случи и с паричните мотиви. Двамата партньори могат потенциално да формират възгледите си, като обсъждат финансовите решения в ежедневието, което от своя страна подобрява връзката. Всъщност колкото повече Грейс и Уил обсъждат финансовите си възгледи, толкова повече възможности имат да научат за ценностите на другия и може би да намерят допирни точки. В някои взаимоотношения може да не е ясно до каква степен паричните мотиви на единия партньор съвпадат с нагласите на другия. Обсъждането на мотивите зад конкретни финансови решения, като например купуването на евтини билети, може да бъде отправна точка за по-широко обсъждане на това какво означават парите за всеки човек.

Разбира се, паричните мотиви са само един от аспектите на ценностите на даден човек и само една от областите, в които партньорите могат да се съгласят или не. Една двойка може да има сходни или различни възгледи по отношение на здравето, образованието, развлеченията, интимността и безброй други въпроси. Ако те са съгласни (или стигнат до някакво съгласие) по въпроса как парите имат най-голямо значение, тогава, толкова по-добре за тях.

Източник: Psyche