"Светът на парите": Има ли рискове за кредитния пазар в България?

Светът на парите: Има ли рискове за кредитния пазар в България?

"Светът на парите": Има ли рискове за кредитния пазар в България?

Кредитният пазар в България е фокус на особено внимание през последните месеци, включително на политическо ниво. Спекулациите относно възможното наличие на „балони“, особено в конкретни сегменти (жилищното кредитиране) са ежедневие вече не само в медиите специализирани в икономическата сфера, но и във всички останали. За да можем да правим такива оценки обаче, първо е нужен подробен анализ на данните за динамиката на кредитния пазар. Именно върху това се фокусира новият доклад на ЕКИП “Състояние на кредитния пазар в България“. Ето какво показват основните данни, анализирани в доклада и заключенията за състоянието на кредитния пазар, базирани на тях.

Кредитирането към домакимства през 2023 е по-буйно, отколкото през 2022

През трето тримесечие стойността на кредитирането към нефинансови предприятия се покачва със 7.2% на годишна база. Нивото остава много високо, макар и да има известно забавяне спрямо увеличението с 8.5% отбелязано през предходното тримесечие. Средният ръст за първите три тримесечия на 2023 г. е 7.9% на годишна база, в сравнение с 9.9% през същия период на 2022 г. Макар и стойността да продължава да расте с висок темп, забелязва се лек спад от 0.1% на годишна база в броя отпуснати кредити към нефинансови предприятия през трето тримесечие 2023 г. Това е първия такъв спад от две години насам.

При домакинствата общата стойност на отпуснатите кредити през трето тримесечие расте с 24% на годишна база, ускорявайки се от 22.7% в предходния период. Средният ръст за първите три тримесечия на годината е 22.7%, което е с малко над процентен пункт по-високо от средното ниво на растеж отчетено през същия период на 2022г. Броят на отпуснатите кредити към домакинства се увеличава с 2.4% на годишна база през трето тримесечие на 2023 г., ускорявайки се от 2.0% през предходното тримесечие. По-подробната разбивка на данните за кредитирането показва, че растежът е най-висок при жилищните кредити. Тяхната стойност се покачва с 18.8% на годишна база през месец септември, докато тази на потребителските кредити се увеличава с 10.5%.

Що се касае потребителския сегмент се забелязва значително покачване на ролята на небанковите дружества, специализирани в кредитиране (т.нар. „бързи кредити“). По данни на БНБ, делът на този тип кредитиране от потребителския сегмент като цяло е бил между 13% и 14% през 2013 г. Десетилетие по-късно вече е между 21% и 22%. Забелязва се, че Кюкредитирането от страна на този тип дружества като цяло расте с темпове по-високи от средните за кредитния пазар. Според статистиката на БНБ, към края на трето тримесечие на 2023 г., стойността на кредитите отпуснати от небанкови дружества специализирани в кредитиране се увеличава с 22.4% на годишна база. Средният ръст на кредитирането от страна на този тип дружества през последните четири тримесечия е 20.1%, в сравнение с 12.0% за кредитирането като цяло.

Небанковото кредитиране играе все по-важна роля на пазара

Що се касае до засилващата се роля на небанковото кредитиране, отговорите изглеждат сравнително ясни и логични. Наскоро беше публикувано социологическо проучване на агенция „Тренд“ фокусирано върху клиентите на дружества специализирани в кредитиране (фирми за „бързи кредити“. То показа, че основната причина потребителите да избират този тип кредити е по-голямото удобство спрямо потребителското кредитиране, предлагано от банките. Небанковото кредитиране е по-бързо, по-гъвкаво и може да се кандидатства изцяло онлайн – все предимства от потребителска гледна точка, според проучването.

Бързината е основен фактор за 83% от потребителите на този тип кредитиране, а удобството е на второ място, за 49%. Освен това, 82% от хората, които са се възползвали от такъв тип кредитиране са взели до три кредита, а 34% дори са взели само един. Това са много положителни данни, които показват, че потребителите на този тип кредитиране всъщност в огромното си болшинство не изпадат в дългова спирала и тежко задлъжняване. Като цяло, данните в това отношение са обнадеждаващи, а не притеснителни. Потребителите подхождат отговорно към небанковото кредитиране и то вече играе ключова роля като по-удобна алтернатива на банковите кредити (основно в потребителския сегмент). Това повишава нивото на конкуренция и съответно е положително за развитието на кредитния пазар от потребителска гледна точка.

Ниските лихви по жилищните кредити стимулират ускорено кредитиране

Отвъд структурните развития на кредитния пазар, ако обърнем внимание на лихвената динамика виждаме сериозно увеличение при лихвите по бизнес кредитите, леко увеличение при лихвите по потребителските кредити и почти никакво увеличение при лихвите по жилищните кредити. Данните на БНБ показват, че средната лихва по новоотпуснати кредити за предприятията се покачват най-съществено и достигат 4.31% през ноември от 2.49% през юли 2022. При новоотпуснатите кредити за потребление лихвата достига 8.59% през ноември, в сравнение с дъно от 7.56% през юни 2022, а при лихвите по жилищните кредити в рамките на същия период покачването е минимално, с под 10 базисни пункта до средно 2.58% към ноември 2023.

На какво се дължи това? На първо място на невероятно високото ниво на ликвидност в банковата система. Актуалните данни на БНБ сочат, че банките са приключили 2023-та година с печалба близо 3.5 млрд. лв., което е рекордно ниво и маркира огромно покачване спрямо 2022-ра. На този фон не е изненадващо, че ръстът на кредитирането към домакинствата се ускорява през 2023-та година в сравнение с 2022-ра. Но не само финансовото състояние на кредитните институции е от значение. Финансовото състояние на техните потребители също е от ключова важност за кредитната динамика. Все пак, кредитирането изисква апетит за теглене на дълг и, разбира се, платежоспособност от страна на потребителите.

Депозитите сочат, че финансовото състояние на българите най-вероятно се подобрява през 2023-та година. Показателен е дори само фактът, че през всяко едно от тримесечията на 2022 г. ръстът на депозитите не достига 10%, а през миналата година се ускорява над това ниво. Данните за пазара на труда също не показват влошаване. Растежът на заплатите остава двуцифрен и през третото тримесечие на 2023 достига 14.7%, тоест, значително над нивото на инфлацията, която се забавя до под 10% през този период. Или, казано накратко, покупателната способност на работещите расте. Същевременно, безработицата остава на много ниски нива, варирайки между 5% и 5.6% през цялата 2023 г. На фона на тези данни е логично търсенето за кредити, и конкретно жилищни, да не отслабне, и дори да се засили.

Има ли рискове все пак и какво следва да направи БНБ?

 Тези положителни данни не означават, че няма никакви рискове пред кредитния пазар. Анализ на Уникредит Булбанк, който беше публикуван през ноември, обобщи, че вече има признаци за натрупване на дисбаланси и формиране на балон в имотния пазар, конкретно в София. Към края на миналата година се забелязват първите признаци на влошаване на състоянието на пазара на труда. Безработицата леко се покачва от 5% през юни до 5.6% през декември, а в последните месеци е видим много рязък спад в обявите за работни места в някои от най-високоплатените сектори като ИТ. Свиването на технологичния сектор на запад вече дава ясно отражение и у нас и през ноември обявите в ИТ сектора в някои сайтове за обяви за работа спадат с 40% на годишна база.

Кредитните институции не трябва да подценяват тези сигнали. Може би наистина е наложително БНБ да влезе по-категоричноо в своята роля на „регулировчик“ на кредитния пазар. Уви, явно са необходими по-агресивни мерки, защото тези, които централната банка предприе досега не изглежда да са дали какъвто и да е осезаем резултат. През април 2023-та година изискването за минимални задължителни резерви бе вдигнато до 12% от 10%. Нивото на антицикличният капиталов буфер приложим за кредитни експозиции в България също беше вдигнат от 0.5% на 2.0% в рамките на една година. Може би е наложително по-рязко увеличение на минималните задължителни резерви – това е най-влиятелният и широкообхватен инструмент на паричната политика, с който БНБ разполага. 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ