Кристин Лагард: Инфлацията в еврозоната се връща към целта

Инфлацията в еврозоната продължава да се понижава и се очаква да се стабилизира около средносрочната цел от 2 на сто, но възприятията на гражданите за поскъпването остават по-високи от официално отчетените данни. Това заяви президентът на Европейска централна банка Кристин Лагард в началото на редовния си диалог с Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент, цитирана от ДПА и БТА.

Лагард отбеляза (според публикуваната ѝ на сайта на ЕЦБ реч, б.ред.), че инфлацията е спаднала значително от пиковите 10,6 на сто през октомври 2022 г. През втората половина на миналата година тя се е колебала около 2 на сто, а през януари е достигнала 1,7 на сто. Основната инфлация, без енергията и храните, се е понижила до 2,2 на сто спрямо 2,3 на сто месец по-рано.

По думите ѝ решителните действия на ЕЦБ в областта на паричната политика са изиграли съществена роля за връщането на инфлацията към целта. Управителният съвет ще продължи да следва подход, основан на данните, и ще взема решения за лихвените проценти от заседание на заседание, без да се ангажира предварително с конкретна траектория.

Икономически перспективи

Според представената оценка икономиката на еврозоната е нараснала с 0,3 на сто през четвъртото тримесечие на миналата година и се очаква да отбележи ръст от 1,5 на сто за цялата 2025 г. Растежът се подкрепя основно от вътрешното търсене и сектора на услугите, докато производството остава под влияние на геополитическата несигурност и по-високите тарифи. Очаква се инвестициите в отбрана, инфраструктура и цифрови технологии да окажат допълнителна подкрепа.

Разлика между измерена и възприемана инфлация

Лагард подчерта, че въпреки отчетеното понижение много граждани продължават да възприемат цените като по-бързо растящи. Тя отбеляза, че възприеманата инфлация традиционно надвишава измерената – явление, наблюдавано в глобален план.

От стартирането на проучването на ЕЦБ за очакванията на потребителите през 2020 г. възприеманата инфлация в еврозоната средно е надвишавала официалната с около 1,2 процентни пункта. Според нея това има отражение върху потребителското поведение, инфлационните очаквания и доверието в институциите.

Като фактори за разминаването тя посочи по-силното влияние на цените на често купуваните стоки, особено храните, както и психологически ефекти, при които повишенията на цените се възприемат по-остро от пониженията. Несигурността в глобалната среда и засиленото медийно внимание също допринасят за по-високите възприятия.

Комуникация и финансова грамотност

Председателят на ЕЦБ подчерта, че освен поддържането на ценова стабилност институцията работи за по-достъпна комуникация и за повишаване на финансовата грамотност в Европа. По думите ѝ хората с по-добри финансови познания обикновено имат възприятия, по-близки до официалните данни.

В заключение Лагард заяви, че доверието в ЕЦБ е ключово за стабилизирането на инфлационните очаквания и подчерта значението на диалога с Европейския парламент като част от демократичната легитимност на общата валута.