Фосили от Австралия разкриват забравени морски хищници

Преди около 250 милиона години регион, който днес е сурова пустиня в отдалечената северозападна Австралия, се е намирал на брега на плитък залив, свързан с обширен праисторически океан. Фосили, събрани там преди повече от шест десетилетия и до голяма степен пренебрегвани в музейните колекции, сега променят разбирането на учените за това как сухоземните животни за първи път се върнали в морето и се разпространили по целия свят, пише ScienceDaily.

Масовото измиране в края на Перм — най-пустошаващото в историята на Земята — се случило преди около 252 милиона години и било последвано от екстремно глобално затопляне. След него модерният тип морски екосистеми започнал да се оформя в началото на Ерата на динозаврите (мезозойската ера). В този критичен период се появили най-ранните морски четирикраки животни (тетраходи), включително земноводни и влечуги, които бързо станали доминиращи водни хищници на върха на хранителната верига. Повечето фосили от тези ранни морски хищници са открити в Северното полукълбо, а сравними находки от Южното полукълбо са редки и слабо документирани.

Сега нов анализ на фосили на възраст от около 250 милиона години, открити в региона Кимбърли в северната част на Западна Австралия, разкрива изненадващо разнообразна група морски земноводни с неочаквани глобални връзки през древните океани.

Фосили на морски земноводни били открити в Австралия за първи път по време на експедиции през 60-те и 70-те години. Пробите били разделени между музеи в Австралия и САЩ. Изследване, публикувано през 1972 г., заключило, че материалът представлява един-единствен вид — Erythrobatrachus noonkanbahensis. Видът бил определен чрез няколко фрагмента от ерозирали черепи.

През следващите десетилетия оригиналните фосили на Erythrobatrachus били изгубени. Изчезването им предизвикало меународно издирване в музейните колекции. През 2024 г. отдавна изгубените проби най-накрая били открити, което позволило на учените да ги изследват отново с помощта на модерни методи.

Erythrobatrachus принадлежал към група, известна като трематозавриди. Тези животни били „крокодилоподобни“ роднини на днешните саламандри и жаби и можели да достигат дължина до 2 метра. Трематозавридите са особено важни, защото техни фосили се срещат в крайбрежни скални пластове, образувани по-малко от 1 милион години след масовото измиране в края на периода Перм. Те представляват най-старите ясно разпознаваеми мезозойски морски тетраподи.

По-задълбоченият оглед на възстановените черепни фрагменти разкрил важна изненада: костите, приписвани на един-единствен вид, всъщност принадлежали поне на два различни трематозавъра — Erythrobatrachus и втори вид от рода Aphaneramma.

3D сканиране с висока резолюция на черепа на Erythrobatrachus показва, че в завършен вид той е бил около 40 см дълъг и е принадлежал на едро тяло хищник с широка глава. Видът Aphaneramma е бил сходен по общ размер, но имал дълга и тясна муцуна, пригодена за сграбчване на дребни риби. И двата вида са плували в открити води в една и съща среда, но вероятно са преследвали различна плячка.

Erythrobatrachus е познат само от Австралия. За разлика от него, фосили на Aphaneramma са открити в скали от подобна възраст в архипелага Свалбард в Северния ледовит океан, в Далечния изток на Русия, в Пакистан и Мадагаскар. Тези находки подсказват, че част от най-ранните мезозойски морски тетраподи бързо са се адаптирали към различни екологични ниши и са се разпространили широко по планетата. Те вероятно са пътували покрай бреговете на свързаните суперконтиненти през първите два милиона години от Ерата на динозаврите.