Светът на парите: Надценен ли е щатският долар?

Ако прекарвате достатъчно време в определени социални мрежи, има не малка вероятност да сте видели някои да казва, че Мисисипи – най-бедният американски щат, сега е по-богат на глава от населението от Обединеното кралство или Япония.

Някои казват, че това е добър пример за т. нар. Американска изключителност, че зашеметяваща част от американската икономика е под формата на разходи за здравеопазване, или ще посочат, че номиналният БВП на глава от населението е погрешна мярка за това колко комфортно живее средностатистическият гражданин, пише Робин Уигълсуърт за „Файненшъл таймс“.

В нова бележка Стивън Джен от Eurizon SLJ изрази по-различна позиция: може би това е просто показателно за факта, че щатският долар е изключително надценен.

„Най-бедният щат в САЩ - Мисисипи - има доларов доход на глава от населението, който е по-висок от този в Обединеното кралство, Франция, Италия и Япония и е само малко по-нисък от този в Германия. Това звучи ли ви логично? За нас това е поредното доказателство, че доларът е силно надценен, с раздута позиция, отчасти поради свръхголямата фискална програма“, коментира Джен.

Някои валутни анализатори може да се присмиват на подобен повърхностен анализ, посочвайки по-сложни иконометрични модели, които показват, че силата на долара е напълно оправдана и вероятно ще продължи да се укрепва. И засега изглежда пазарите са съгласни.

От „Файнешъл таймс“ обаче не могат да се отърсят от усещането, че много от странните явления – като мениджърите на бензиностанции в САЩ, които привидно получават по-високи заплати от много европейски лекари, са просто доказателство, че щатският долар е силно надценени.

Джен обаче дава и по-конкретни аргументи защо фискалната щедрост е в основата на феномена и защо той изчислява, че доларът е с около 22 процента надценен спрямо другите валути от Г-10:

„Американската изключителност не е доброкачествена. Без да омаловажаваме уникалните и познати силни страни на САЩ, голяма част от растежа на реалния БВП на САЩ, високата инфлация, високите лихвени проценти и силния долар са резултат от агресивната им фискална позиция. Поставихме риторичния въпрос: ако САЩ предприемат програма за фискална консолидация, за да намалят своя фискален дефицит от сегашните 6-7 процента от БВП до лимита от Маастрихт от 3 процента от БВП, което много неевропейски страни смятат за прага на толерантност при липса на големи рецесии, какъв би бил темпът на растеж на БВП на САЩ? Как би се търгувал доларът?“, пита той.

Според него фискалната позиция на САЩ е неустойчива.

„Малцина биха оспорили тази точка, но повечето от членовете на Конгреса се противопоставиха на съкращенията на разходите миналия декември. В момента федералните разходи на САЩ са около 23 процента от БВП, докато приходите са около 17-18 процента от БВП. Приходите са стабилни на тези нива повече от три десетилетия, докато разходите са нараснали рязко и стабилно от началото на хилядолетието – от 19 процента от БВП в началото, до 23 процента в периода между световната финансова криза и пандемията,  и 26 процента средно между 2021-2024 г.“, посочва Джен.

Той отбелязва, че държавите работят с много различни размери на правителството, което отразява културните и други различия. Например държавните разходи на Норвегия варират между 45-50 процента от БВП, а съотношението на държавните разходи на Сингапур е само около 10 процента от БВП.

„Тези, които вярват в „голямото правителство“, посочват, че разходите на САЩ не са толкова големи в сравнение с европейските страни, но тези, които вярват в малкото правителство, посочват контрапримери, като Сингапур, където държавните услуги не изглеждат компрометирани въпреки слабо държавно присъствие в икономиката. Във всеки случай разходите трябва да бъдат напълно финансирани средно за един бизнес цикъл, независимо от нивото на правителствено присъствие Не в случая в САЩ не е такъв. САЩ не са в рецесия, нито се справят с някакъв материален шок. Привържениците на ММТ (Модерна монетарна теория) отдавна насърчават агресивни фискални разходи, финансирани чрез печатане на пари, допускайки небрежно, че фискалните разходи лесно ще бъдат намалени, когато е подходящо. Напомняме, че фискалните политики не са симетрични: по-лесно се харчи и трудно се спестява. Припомняме си и цитат от президента Рейгън: „Нищо не трае по-дълго от временна правителствена програма.““, отбелязва Джен.

Той обръща специално внимание на инфлацията и бъдеща обезценка на валутата

„САЩ са имали кумулативна инфлация от края на 2019 г. от около 24 процента, в сравнение с 10 процента в Япония и 3 процента в Китай през същия период. По-рано сме посочили, че разликите в цените и инфлацията на заплатите между страните са довели до големи различия в производствените разходи, които са около 53 USD на час в САЩ, 21 USD в Япония и 10 USD в Китай. Това постави САЩ в изключително неконкурентна позиция на пазара на стоки. Нищо чудно, че САЩ се нуждаят от високи вносни мита за защита“, посочва той .

„Инвеститорите в развиващи се пазари (EM) са запознати с връзката между инфлацията и валутите: лошият контрол на инфлацията в икономиките от EM обикновено води до ерозия на конкурентоспособността, което от своя страна принуждава обезценяването на валутата да възстанови стойността на реалния обменен курс преди инфлационния скок. Ето защо контролът върху инфлацията е ахилесовата пета в EM от десетилетия. Същата логика, твърдим ние, се прилага за щатския долар, особено за курсовете САЩ-Азия: много голямата разлика в инфлацията след пандемията в крайна сметка трябва да доведе до валутни корекции, за да помогне за възстановяване на относителната конкурентоспособност между Запада и Изтока. Митата биха могли да осигурят временна защита за страна, която вече не е конкурентоспособна. Според нас те не би трябвало да доведат до по-нататъшно поскъпване на долара, но биха могли да помогнат за предотвратяване на голямо обезценяване на долара. Освен това, доходът на глава от населението в Япония, който е само една трета от този в Калифорния, до голяма степен е резултат от 45-процентното увеличение на курса долар/йена през този период. Наистина ли Япония е толкова бедна, колкото показват тези числа? Отговорът очевидно е не“, добавя Джен.

Той смята, че индексът на долара е с около 22 процента надценен спрямо валутите на Г-10.

„Това е най-високото надценяване спрямо Г-10 от 2002 г. насам. Забележително е също, че в двустранно отношение доларът изглежда надценен спрямо много широк набор от валути. Според нашите мерки доларът е с 15 процента надценен спрямо еврото, 24 процента спрямо британския паунд, 9 процента спрямо юаня и 53 процента спрямо йената“, обяснява Джен.