Светът на парите: Предложението на Испания за общ дълг на ниво ЕС предполага конфронтация със северните страни

Испания настоява Европейската комисия да наруши дългогодишно табу и да взема допълнителни 850 милиарда евро назаем годишно от името на страните от ЕС, пише POLITICO.

Испанското предложение, съдържащо се в дискусионен документ, разпространен до страните и видят от POLITICO, се очаква да разпали напрежението по време на среща на финансовите министри на еврозоната в четвъртък, където се очаква министърът на икономиката Карлос Куерпо да представи своята позиция.

Идеята за общ дълг на ЕС е сред най-противоречивите, противопоставяйки страните в Южна Европа, които са склонни към повече разходи, като Франция и Испания, срещу критичния Северен блок, воден от Германия и Нидерландия.

В опит да преодолее разделението, Испания заяви, че нейното предложение – изградено върху предпоставката, че повече заеми от ЕС биха направили по-евтини лихвените плащания би могло да спести на страните до 5 милиарда евро годишно първоначално чрез намаляване на лихвените плащания и 25 милиарда евро в дългосрочен план.

Идеята е, че силно задлъжнелите страни от ЕС биха могли да се възползват от по-ниските разходи по заеми на Европейската комисия, освобождавайки милиарди за харчене за вътрешни приоритети.

Най-лошият кошмар на Германия

ЕС стартира първата си съвместна програма за дълг през 2021 г., след като се съгласи да отпусне до 750 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства и заеми, за да се справи с икономическия спад, причинен от пандемията от Covid-19.

След дълговата кризата в еврозоната от 2009 до 2013 година, Германия и Нидерландия последователно се противопоставят на плановете Комисията да емитира дългови инструменти за постоянно от името на държавите. Те разрешиха програмата след Covid само защото беше еднократна.

Въпреки че Комисията се радва на най-високия кредитен рейтинг Triple A, разходите ѝ по заеми са сравнително високи, тъй като емитираните от нея дългови инструменти се възприемат като временни и тя не е класифицирана като суверенен емитент на дълговите пазари.

С относително ниски дългове и силни кредитни рейтинги, Берлин и Хага нямат какво да спечелят от испанската инициатива, тъй като могат да вземат заеми на по-ниска цена от Комисията под свое име.

За да ги спечели, Испания предложи компенсиране на допълнителните разходи, които биха понесли от съвместния дълг на ЕС, чрез нов финансов механизъм, наречен Европейски суверенен инструмент (ЕСФ), който би позволил на Комисията да емитира дълг от името на страните от ЕС и да насочва средствата чрез заеми.

В документа се твърди, че значително по-голямото емитиране на дълг ще намали рисковата премия, която инвеститорите изискват от Комисията.

„С течение на времето се очаква полученото увеличение на ликвидността да намали разходите за финансиране на ЕС до нива, близки до – или потенциално дори под – тези на Германия, генерирайки спестявания за участващите страни“, се казва в предложението.

Испания иска новата система да започне да функционира, след като следващият седемгодишен бюджет на блока влезе в сила през 2028 г., и да бъде ограничена до страни, които спазват фискалните правила на ЕС. Ако всички страни и Европейският механизъм за стабилност, ЕСФ би могъл да набере до 850 милиарда евро годишно, се посочва още в предложението.

Участието на Берлин и Хага, което ще бъде трудно постижимо, обаче се разглежда като ключово за придаване на икономическа надеждност на схемата.

„Всички знаем, че еврооблигациите са неприемливи за редица държави членки. Това няма да доведе доникъде“, каза дипломат от ЕС.

Въпреки че членството би било доброволно, участието на петте най-големи емитента в еврозоната – Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия, е необходимо, за да може инициативата да стартира, според предложението.