Светът на парите: Защо американските банки (вероятно) се надяват на победа на Тръмп

Изборите в САЩ носят голям залог за американските банки, дори и те да не са на 100% сигурни какъв ще бъде подходът на който и да е от кандидатите за президент към тяхната индустрия, пише Дейвид Холерит за YahooFinance.

Според анализатора на KBW Крис Макграти рефлексната реакция е, че победата на Доналд Тръмп ще означава връщане към по-свободната регулация на банките и повече снизходителност при одобряването на корпоративни сливания, които носят големи печалби за гигантите от Уолстрийт.

Победата на Камала Харис, от друга страна, може да означава продължаване на периода на по-агресивен надзор на най-големите финансови институции в страната, започнат от администрацията на при президента Джо Байдън.

„В моите разговори с инвеститори определено се усеща, че хората определят цените на база на победа на Тръмп“, каза Макграти пред YahooFinance. „Така че първоначално, ако изборите отидат при Харис, бих си помислил, че при банките ще има разпродажба“, добави той.

Най-големите кредитори в страната имаха страхотна година благодарение на устойчивостта на икономиката по време на период на повишени лихвени проценти и възстановяване на техните инвестиционни банки и търговски операции. Надеждата е, че следващата година също може да се окаже добра, ако кредитирането и сключването на сделки на Уолстрийт намалят, докато лихвените проценти паднат

Индекс, проследяващ 24 от най-големите местни лицензирани търговски банки в САЩ (^BKX), е напреднал с 27% досега тази година, надминавайки по-широкия финансов сектор и основните борсови индекси.

Консенсусът сред наблюдателите в индустрията е, че Белият дом на Тръмп може да е по-благоприятен за повишаване на акциите от финансовия сектор. В крайна сметка банковите акции се повишиха с 20% в рамките на три месеца след избирането на Тръмп през 2016 г.

Но предизвикателството за банковите ръководители, докато оценяват въздействието на нов президент, е, че нито Тръмп, нито Харис са говорили много за това как искат Вашингтон да действа спрямо най-големите банки в САЩ. Така че те разчитат предимно на действията им досега.

Администрацията на Тръмп през последното десетилетие осигури голямо намаляване на корпоративния данък и също така отмени някои съществени банкови правила, които бяха наложени след финансовата криза от 2008 г.

Харис, от друга страна, се хвали с мерките, които е предприела срещу големите банки, когато е била главен прокурор на Калифорния.

Оттегляне от Базел III

Едно голямо неизвестно е какво ще направи една от двете администрации с нов набор от противоречиви капиталови правила, предложени от водещите банкови регулатори, които ще изискват от кредиторите да заделят по-големи буфери за бъдещи загуби.

Изискванията се основават на международна регулаторна рамка от капиталови изисквания, известен като Базел III, наложен през десетилетието след финансовата криза от 2008 г.

Банките в САЩ се бориха срещу предложението през последната година в агресивна публична кампания и дори намекнаха, че може да съдят регулаторите, ако не постигнат своето.

Те спечелиха голяма победа през септември, когато някои регулатори казаха, че ще смекчат тези изисквания. Но не всички регулатори изглежда са съгласни с този план, което поставя окончателната му версия под съмнение.

Някои в индустрията очакват регулаторите да отменят предложението, ако Тръмп спечели.

„Ако виждате как Тръмп гледа на света, мисля, че очаквате по-малко сътрудничество с институциите, задаващи международните стандарти“, каза Алън Пувалски, главен инвестиционен директор в Cybiont Capital, пред Yahoo Finance. „И мисля, че очаквате САЩ да се оттеглят от Базел III.“

В същото време победата на Харис означава, че предложението за увеличение на капиталовите изисквания вероятно няма да се „промени толкова много“, според Иън Кац, управляващ директор в Capital Alpha Partners.

„Ако Харис спечели, очаквам регулаторите да седнат, за да преразгледат предложението и да се опитат да продължат напред“, добави той.

Но Кац също бързо отбелязва, че дори при победа на Тръмп, по-благоприятен регулаторен климат за най-големите кредитори не може да бъде гарантиран.

„Не можете да предположите, че всеки републиканец в наши дни ще прави услуги на най-големите банки“, добави той.

Нови регулатори?

KBW прогнозира, че в първия ден администрация на Тръмп може да направи до осем промени в ръководството на федералните регулаторни агенции, които наблюдават различни части на индустрията на финансовите услуги.

Това включва Службата на контролера на валутата на Съединените щати (OCC), Бюрото за финансова защита на потребителите (CFPB), Комисията по ценните книжа и борси (SEC) и потенциално дори Федералната корпорация за застраховане на депозитите (FDIC).

Нови лидери ще поемат и Министерството на правосъдието и Федералната търговска комисия, като това вероятно ще улесни гигантските компании да се сливат, без да се натъкват на антитръстови опасения.

KBW очаква значителна промяна във Федералния резерв през 2026 г., когато приключва председателството на Джером Пауъл.

Това, което може би е още по-уместно за банковата индустрия е, че 2026 г. е и краят на мандата на Майкъл Бар като заместник-председател на надзора. Бар е архитектът на новите правила за банковия капитал и един от главните антагонисти в индустрията.

„Вашингтон пост“ съобщи, че банкови ръководители и бивши служители на Фед очакват Тръмп да понижи Бар, който беше назначен от Джо Байдън и Министерството на финансите по време на кабинета на Барак Обама.

Не е известно дали Тръмп би имал законните правомощия да предприеме подобен ход, пишат от вестника.

Някои ръководители на големи банки очевидно не са фенове на настоящите регулатори от ерата на Байдън.

Главният изпълнителен директор на JPMorgan Chase (JPM) Джейми Даймън миналата седмица нарече редица регулаторните предложения от надзорните органи „нападение“, разкритикува директора на CFPB Рохит Чопра и даде да се разбере, че индустрията е готова да се противопостави новите правила в съда.

„Време е да отвърнем на удара“, каза Даймън, докато говори на конгрес на Американската асоциация на банкерите в Ню Йорк.

Без значение кой кандидат ще заеме най-високия пост в страната, някои банкери са убедени, че изборите няма да дефинира индустрия, пълна с институции, които са преминали през поне един век на промяна.

„Продължихме да правим това през световните войни, паричните паники, депресиите, срива в Тексас през 80-те години, голямата финансова криза и COVID“, каза Фил Грийн, главен изпълнителен директор на базираната в Сан Антонио Frost Bank, пред Yahoo Finance. Frost Bank съществува от 156 години .

„От тази гледна точка ние сме нещо като хлебарки. Все още ще сме тук, поне това е планът ни“, добави той.