Светът на парите: Защо китайските потребители не харчат достатъчно?

Потребителските разходи в Китай показват слаби признаци за скорошен ръст, предвид несигурността относно бъдещото богатство, променящите се предпочитания и липсата на социална мрежа за сигурност.

Всичко това се случва на фона на четири поредни месеца на спад на потребителските цени; потребителското доверие, което е близо до историческо дъно; пазар на недвижими имоти, който опитва да се изправи на крака. Анализаторите многократно посочват един основен фактор зад тези проблеми – стагниращите доходи, пише Си Ен Би Си.

Разполагаемият доход в Китай е намалил наполовина темпа си на растеж от началото на пандемията през 2020 г., като сега расте само средно с 5% годишно, заяви в доклад в сряда Джереми Стивънс, икономист за Азия в Standard Bank, базиран в Пекин.

Повечето работни места не показват голямо увеличение. От 16 сектора само три - минното дело, комуналните услуги и услугите в областта на информационните технологии, са отбелязали ръст на заплатите, надвишаващ този на брутния вътрешен продукт от 2020 г. насам, отбеляза той.

Месечните бизнес проучвания за май показаха свиване на пазара на труда във всички области, особено докато фабриките са под натиск от американските мита. Нивото на безработица сред младите хора на възраст между 16 и 24 години, които не учат, остана високо през април – 15,8%. Официалният процент на безработица в градовете се е задържал около 5%.

64% от китайските домакинства са заявили през третото тримесечие на 2024 г., че предпочитат да спестяват пари, вместо да ги харчат или инвестират, според тримесечно проучване на Китайската народна банка.

Въпреки че този процент се е понижил до 61,4% през четвъртото тримесечие, според последното проучване, публикувано през март, той отразява тенденция от над 60% от анкетираните, предпочитащи да спестяват, която се наблюдава от края на 2023 г. насам.

А за анкетираните, които са планирали да увеличат разходите, образованието е било водещата категория, следвано от здравеопазването и туризма, според проучване на Китайската народна банка за четвъртото тримесечие, публикувано през март.

Повече от половината от анкетираните смятат, че пазарът на труда става все по-труден,

Хората в Китай са културно склонни да спестяват, особено след като ограниченото застрахователно покритие означава, че хората често трябва да поемат по-голямата част от разходите за болнично лечение, висше образование и пенсиониране. Спадът на пазара на недвижими имоти през последните няколко години също е повлиял на разходите, тъй като имотите представляват по-голямата част от богатството на домакинствата в Китай.

Един от начините да се направи така, че хората да са по-склонни да харчат, е да се увеличат повече от два пъти пенсионните плащания, като се увеличи делът на държавните активи, изплащани на Министерството на финансите, посочи в бележка Луо Джихен, главен икономист в Yuekai Securities.

Той добави, че увеличаването на официалните празници и предлагането на ваучери за потребление в сектора на услугите също биха могли да помогнат.

През последните няколко седмици китайските власти засилиха плановете си за по-нататъшна подкрепа на заетостта и подобряване на социалното благосъстояние. Но политиците избягваха масовите парични помощи, които САЩ и Хонконг дадоха на жителите, за да стимулират разходите след пандемията.

В резултат на пандемията анализаторите предупредиха, че продажбите на дребно в Китай ще се възстановят много бавно, тъй като основните несигурности за потребителите остават нерешени.

В десетилетието преди пандемията „китайските потребители бяха склонни и можеха да купуват всякакви иновации,“, каза Бруно Ланес, старши партньор в отдела за потребителски продукти и практики за търговия на дребно на Bain & Company, базиран в Шанхай.

„В днешния свят те са по-рационални. Те знаят какво искат“, каза той в уебинар в четвъртък.

Напускане на големите градове

Друг фактор за отрицателните стойности на индекса на потребителските цени (ИПЦ) е, че китайските потребители се насочват към по-евтини продукти, или отчасти се възползвайки от свръхпроизводството на сравнително висококачествени стоки, или се местят от големите градове към места, където разходите за живот са по-ниски.

Шанхай е загубил 72 000 постоянни жители миналата година, докато Пекин е отбелязал спад от 26 000, посочиха Worldpanel и Bain & Company в доклад от четвъртък. Двата града обикновено се категоризират като градове от „ниво 1“ в Китай.

В резултат на изместването на населението, по-малките градове, категоризирани като „ниво 3“ и „ниво 4“, са отбелязали много по-висок ръст в обема и стойността на продадените стоки от първа необходимост миналата година, което е помогнало да се компенсира спадът в градовете от ниво 1, се казва в доклада. Проучването е обхванало пакетирани храни, напитки, лична хигиена и продукти за дома.

Установено е, че докато общият обем на продадените стоки в Китай се е увеличил с 4,4% миналата година, средните продажни цени са спаднали с 3,4%, тъй като потребителите са предпочитали продукти на по-ниски цени, а бизнесите са увеличили промоциите.

За да се добие представа за неравенството, разполагаемият доход на глава от населението в селските райони е по-малко от половината от този в градовете от години, според официални данни. Разполагаемият доход на глава от населението в градските райони миналата година е бил 54 188 юана (7 553 долара).

Стивънс от Standard Bank посочи, че съотношението потребление/доход в селските райони  „значително се е увеличило“ и е надминало нивата преди пандемията, докато това на градските домакинства е намаляло. Той обаче отбеляза, че домакинствата с по-ниски доходи нямат мащаба на богатство, който групите с по-високи доходи имат, за да увеличат значително потреблението си в близко бъдеще.

Горните 20% представляват половината от общия доход и потребление в Китай и 60% от общите спестявания, каза той. „Политическата подкрепа за групите с ниски доходи, макар и добронамерена, е недостатъчна без структурна реформа на заплатите.“

Освен това, реториката на Китай за „общ просперитет“ „доведе до институционални преструктурирания и промени в политиката, които, макар и добронамерени, допринесоха за несигурността“, каза Стивънс, отбелязвайки, че промените „все още не са намерили напълно ново равновесие“.