Световният дълг намаля за пръв път от 4 години

Нивото на глобалния дълг от началото на годината е намаляло с 3,5 трилиона долара до 300,1 трилиона долара, изчислява Institute of International Finance (IIF). Намаление на дълга в номинален обем е регистрирано за първи път от четири години насам. Броят на пласираните ценни книжа на първичния пазар е намалял поради увеличението на цената на заемите. Същият фактор повлия на увеличението на разходите за обслужване и текущия дълг. В същото време ръстът на лихвите в развитите страни доведе до увеличаване на спредовете спрямо ценни книжа на емитенти от развиващите се страни.

След увеличение от почти 2,5 трилиона долара през първото тримесечие на тази година, нивото на глобалното дългово бреме през второто тримесечие спадна с 5,5 трилиона долара до 300,1 трилиона долара, показват данните на IIF. Това е първото тримесечие с намаление от Q3 през 2018 г. насам.

Ефектът на преоценката

Част от намалението на дълга в номинален обем се обяснява с ефекта на преоценката - валутите на най-големите развиващи се страни от началото на годината са отслабнали с 12% спрямо щатския долар, а рязкото намаляване на обема на емисиите на ценни книжа също е допринесло за това.

Намаляването на дълга в развиващите се страни за второто тримесечие е около 600 милиона долара, до ниво от 99 трилиона долара. След четири поредни тримесечия на спад съотношението дълг/БВП за април-юни 2022 г., достигна 350%, а IIF прогнозира, че до края на годината то ще достигне 352%.

Нарастващите разходи за заеми и слабият апетит на инвеститорите към риск намалиха интереса на много кредитополучатели към пласирането на първичния пазар тази година - емитирането на дългосрочни облигации от нефинансови корпорации спадна до най-ниското си ниво от 2014 г. Обемът на пласираните държавни облигации за осем месеца е с 20% по-нисък от същия период на 2021 г.

Потенциалните рискове

Повишаването на разходите за заеми се отрази и на способността на компаниите да обслужват дълга си — ако от началото на пандемията нарастването на броя на „зомби компаниите“, особено в САЩ и Китай, беше придружено от намаляване на броя на фалитите, сега се заформя обратна тенденция - цената на набирането на дълг може да доведе до увеличаване на броя на обявяването на дефолти.

Повишаването на лихвите в развитите страни допълнително засяга развиващите се пазари - това се отразява на разширяването на спредовете между доходността на облигациите на тези групи държави. Ето защо от началото на тази година правителствата на развиващите се страни са пласирали еврооблигации на стойност едва 60 млрд. долара, докато година по-рано емисиите за същия период възлиза на 105 млрд. долара. Очаква се Турция и Китай да бъдат най-големите емитенти на еврооблигации до момента края на 2023 г.

Някои страни, като Шри Ланка и Гана, вече са се обърнали за помощ към Международния валутен фонд (МВФ) заради сериозните си фискални проблеми.

Допълнителен риск за развиващите се страни е покачването на цените на храните, чието увеличение се наблюдава от средата на 2020 г.). По оценка на  Food Security Information Network, 35 страни са изправени пред продоволствена криза, 21 от тях изпитват такива проблеми хронично. 16 държави, от които 15 африкански и Афганистан имат проблеми с нивото на дългово бреме, като 80% от този дълг се държи на правителства на други страни и международни организации. Китай е най-големият кредитор в тази група с дял 18%. IIF предлага частично да се замени тази тежест, която обикновено се изразява в чуждестранна валута, чрез увеличаване на дела на заеми в национални валути от международни банки за развитие.