Икономистите от БАН за плюсовете и минусите на Бюджет 2015

Традиционно в края на годината икономистите на БАН представиха положителните и отрицателните аспекти на държавния бюджет за следващата година.

Предимство според тях е, че в проектобюджета за 2015 г. не се надвишава бюджетният дефицит от 3 на сто. Липсват обаче сериозни промени, не се залагат и политики за повишаване на заетостта, според основните изводи на експертите.

„Постижение за финансовото министерство е фактът, че не се надвишава границата от 3 процента на дефицита, но сме неудовлетворени, че не се излезе от досегашната схема при съставянето на бюджета”, заяви проф. Митко Димитров, директор на Института за икономически изследвания на БАН, цитиран от БТА.

Според него т Агенция „Митници" и от ДДС биха могли да се съберат милиарди повече приходи и би трябвало политиците да го осъзнаят и да предложат решение. „Не се използва програмното бюджетиране, макар че се декларира от държавата от повече от 10 години.”, посочи проф. Димитров.

Проф. Искра Белева изрази опасенията си от твърде честите промени на проектобюджета и от факта, че не се залагат промени в политиките за увеличение на заетостта и намаляване на безработицата.

„Според средносрочната бюджетна рамка заетостта ще се променя през 2015, 2016 и 2017 г. съответно с 0,5, 0,9 и 0,7 процента, което означава, че тя ще се запази на равнището от около 3 млн. заети, колкото е била и през кризисната 2010 г. Преди кризата - в края на 2008 г. общо 3 417 000 са били заетите”, посочи Белева. По думите й това означава стагнация на пазара на труда.

Според проф. Белева в проектобюджета за 2015 г., политиката по заетостта не е сред приоритетните, по-скоро се залага на социалното подпомагане и на политиката по доходите. „С повишаване на доходи за сметка задлъжняване няма как да тръгнем в друга плоскост на развитие”, коментира професорът.

Белева направи преглед на основните данъчни политики за стимулиране на заетост - преотстъпване за сметка на държавата на част от корпоративния данък в общини с висока безработица и облекчения за хората с най-ниски доходи и посочи, че те не са нови и не са достатъчни.

Трябва да се направи задълбочен анализ доколко средствата от оперативната програма „Развитие на човешките ресурси" са помогнали за намаляване на безработицата и дали парите, насочени по този начин, са дали ефект, добави тя.  Това по думите й ще осигури по-добро планиране на средствата през следващия програмен период.

Проф. Васил Цанов коментира социалната политика в проектобюджета и заяви, че в тази сфера има консерватизъм и макар и да не е рестриктивен, бюджетът за следващата година няма да доведе до съществено подобряване в социалната сфера. Цанов посочи, че намаляването с 10% на средствата за заплати в публичната сфера означава съкращаване на хора в администрацията. „Ако броят на съкратените е по-голям, това би могло да доведе и до повишаване на заплатите на заетите в публичната сфера”, каза Цанов. Той добави, че средствата за социални грижи и други трансфери към домакинствата намаляват.

Проф Стефан Иванов отбеляза, че докато бюджетите от 2008 до 2012 г. са били силно централизирани, то в последните два, както и в проектобюджета за 2015 г. се вижда плавно увеличение на средствата, разпределяни от общините.

„В бюджета за 2015 г. се предвижда на общините да бъдат дадени около 100 млн. лв. повече, но от тях 78 млн. лв.са в сферата на делегираните държавни дейности, в които общините имат ограничени правомощия”, посочи професорът.

Той добави, че се съмнява децентрализацията на общините да се случи при управлението на Владислав Горанов като финансов министър, защото, по думите му, той и заместникът му Кирил Ананиев са „централисти".