Инвестиция в ДЦК, индексирани към инфлацията

Централните банки в Европа и Азия продължават да засилват стимулиращите си политики с цел избягване на дефлация. ЕЦБ потвърди готовност да увеличи мерките си през март т.г., а Централната банка на Япония изненада през януари с негативни лихвени проценти. Лихвите остават изключително потиснати в исторически план. Очакванията са 10-годишните държавни облигации на Япония да започнат да се търгуват на отрицателна лихва, а немските 10-годишни „бундове“ да достигнат нива, близки до нула. Това изчерпва потенциала на тези книжа да са „убежище“ в моменти на турбулентност на финансовите пазари. В същото време очакванията за инфлация в развитите страни остават на исторически ниски нива, предвид ниските цени на световните суровини, което ги прави още по-малко ефикасен инструмент за диверсификация при промяна в очакванията. В тази ситуация атрактивна възможност стават държавните ценни книжа (ДЦК), индексирани към инфлацията.

Какво представляват?

Това са ДЦК, чийто номинал е индексиран към индекса на потребителските цени в страната. Такива са американските „TIPS“ (Treasury Inflation Protected Securities) облигации, които са с много висок кредитен рейтинг, тъй като са гарантирани от американското правителство и са индексирани към американския индекс на потребителските цени. Купонът им е като на всяка друга ценна книга с фиксирана доходност и номиналът се коригира към инфлацията два пъти годишно – на всяко лихвено плащане. Целта на тези инструменти е да предпази портфейла на инвеститора от неочакван ръст в инфлацията. При текущата обстановка на изключително потиснати очаквания за световната инфлация, евентуален ръст в инфлацията ще накара цената на тези инструменти да нарасне рязко, а инвестиралите навреме да спечелят. В момента американските TIPS облигации се търгуват на ниски нива и е добър момент за покупка.

От къде може да дойде инфлацията?

Очакванията на пазарните участници са за много ниски нива на инфлация в световен мащаб. Ниските цени на суровините и силният долар в началото на 2016 г. увеличиха риска от дефлация. Централните банки в развитите страни са готови да увеличат монетарните си стимули чрез отрицателни лихвени проценти и ръст в месечните покупки на ценни книжа като част от програмите за стимулиране на икономиката. Всичко това води до сериозно увеличение на паричната маса в развитите страни. Макар в момента тези средства да остават в баланса на централните банки и да не влизат в реалната икономика, паричната маса продължава да расте и перспективите за затягане на монетарните политики се смаляват. Свидетели сме на невиждано „печатане“ на евтини пари, което крие дългосрочни рискове за икономиката.

Ниските цени на петрола и суровините имат голям принос за потиснатите очаквания за инфлацията. Рязко поскъпване на цените им би довело до сериозна промяна в очакванията и спад в цените на инструментите с фиксирана доходност. В същото време наблюдавахме спад в индустриалното производство в САЩ, тъй като редица проекти, свързани с нови находища, бяха прекратени заради ниските цени на петрола. Стабилизиране на енергийния пазар би довело до повишаване на приходите на добивните компании, нови работни места, ръст в заплащането на населението и рекалкулиране на очакванията за инфлация в дългосрочен план. Очакваме Федералният резерв на САЩ да остане много предпазлив в затягането на монетарната си политика, което да доведе до значително повишаване на инфлацията спрямо номиналните доходности. В подобен сценарий държавните ценни книжа, индексирани към инфлацията, би трябвало да се представят значително по-добре от класическите ДЦК