Минималната заплата скача до 460 лв. през 2017 г.

През следващите няколко години минималната работна заплата ще расте плавно до достигането на 460 лв. през 2017 г. Максималния осигурителен доход за всички осигурени лица ще се запази в размер на 2600 лв. Това е записано в средносрочната бюджетна прогноза за 2016-2018 г., която Мминистерски съвет прие днес.

„Фискалната политика за следващия тригодишен период ще се съобразява с правилата и ограниченията, заложени в националното законодателство и произтичащи от изискванията на ЕС в рамките на Пакта за стабилност и растеж. Главен приоритет остава запазването на стабилността на публичните финанси посредством залагането на реалистични фискални цели, като в тях се отчитат мерките за повишаване ефективността на публичните разходи и провеждането на постепенна фискална консолидация, съобразена с икономическия цикъл”,  е записано в документа. Ето какви са параметрите и на други водещи показатели в средносрочната бюджетна прогноза:

БВП

През 2015 г. се очаква реалният растеж на българската икономика да бъде до 1,4 на сто. В периода 2016-2018 г. той плавно ще се ускори, като основен принос за това ще имат частното потребление и инвестициите. През 2016 г. икономиката ни ще нарасне с 1,7%, през 2017 г. – с 2,3%, през 2018 г. – с 2,1%, сочи прогнозата.

Фискална програма

Целта за дефицита по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа е да намалява през следващите години както следва: 3% от БВП за 2015 г., 2,5% от БВП за 2016 г., 2% от БВП за 2017 г. и 1,5% от БВП за 2018 година.

Приходите, помощите и даренията по КФП за периода 2015-2018 г. запазват устойчиво ниво в диапазона от 36,2% до 36,4% от БВП, което представлява ръст спрямо предварителните отчетни данни за 2014 г. (35,8% от БВП), дължащ се в значителна степен на ефекта от мерките за повишаване на събираемостта на данъчноосигурителните приходи.

Общите разходи и вноската в бюджета на ЕС по КФП в средносрочен план показват тенденция на намаление от 39,3% от БВП през 2015 г. до 37,9% от БВП през 2018 г., което представлява годишна консолидационна стъпка от около 0,5% от БВП.

Данъчно-осигурителната политика

Данъчно-осигурителната политика ще бъде ориентирана към подкрепа на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, както и ограничаване на данъчните измами и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. За периода 2016-2018 г. се предвижда запазване на ниските данъчни ставки за корпоративни данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица като важен стимул за инвестиции, икономически растеж и заетост. Сред приоритетите за прогнозния период е и достигане на минималните нива на акцизните ставки в Общността в съответствие с договорения преходен период.

Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2016-2018 г. предвижда запазване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица в размер на 2600 лв. за целия прогнозен период. Предвижда се увеличаване на размера на минималната работна заплата (МРЗ), както следва: от 1 януари 2016 г. – 420 лв.; от 1 януари 2017 г. – 460 лв.; за 2018 г. размерът на МРЗ ще се запази на нивото от 2017 г. - 460 лева.

Прогнозата за разходите за пенсии е разработена при продължаване действието на т.нар. "швейцарско правило" или осъвременяването е от 1 юли на съответната година на пенсиите с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. Процентите за индексация са съответно: 2% за 2016 г.; 2,8% за 2017 г.; 3% за 2018 година.

Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2016-2018 г., съотношението държавен дълг към прогнозния БВП се очаква да възлезе на около 30,9% към края на периода. Основна предпоставка за нарастване на държавния дълг е потребността от осигуряване на средства за рефинансиране на дълга в обръщение, финансиране на бюджетните дефицити и поддържане нивото на фискалния резерв като антицикличен механизъм за посрещане на текущи ликвидни дисбаланси.

Запазването на максимална гъвкавост при избора на структурата на финансирането по отношение на пазари, инструменти и валути при съобразяване с пазарната ситуация за емитиране ще бъде от приоритетно значение през периода 2016-2018 година. Изборът на подходящ вариант за финансиране ще бъде резултат от текущите условия на пазара, нивото на търсене, както и очакваните стойности на лихвените проценти и на валутните курсове.