Рисковете в българската икономика са недооценени

Пролетната макроикономическа прогноза на правителството за основните номинални показатели като цяло е реалистична, но няма информация за различните сценарии и оценка на рисковете, които министерството на финансите е използвало при изготвянето на прогнозата. Това се посочва в становище на Фискалния съвет, който е независим консултативен орган към Народното събрание. На пресконференция членовете на съвета представиха отчет за дейността си.

Рисковете в икономиката са недооценени в средносрочен план, смятат експертите. Особено ниското ниво на националните частни инвестиции поставя под съмнение капацитета за растеж на потенциалния БВП по отношение на капитала и общата факторна производителност в средносрочен план. Според съвета в средносрочен план прогнозата на правителството не отчита в достатъчна степен рисковете пред световната икономика и забавянето на световния икономически растеж. Фискалният съвет счита, че растежът за 2016 г. ще варира между 1.8-2.5 процента. Анализите показват, че нивото на инвестициите /съвкупните инвестиции към БВП/ в България е под нивото от 1996 г., заяви Любомир Дацов, член на съвета.

Според експертите не са достатъчно усилията за подобряване на тежестта върху малкия и средния бизнес. България и Чехия продължават да са на първите две места по тежест върху малкия и средния бизнес. Това не е заради данъчното законодателство, а заради процедурите и свързаните с това разходи, обясни Дацов.

Най-същественото предизвикателство от гледна точка на макроикономиката е по-ниският растеж на потенциала на труда във всяко измерение, заяви той.

Според Фискалния съвет на ниво министерства процесът на стратегическо планиране е по-скоро формален. Липсва регламентация и стратегически подход при управлението на капиталовото бюджетиране. Предвиденото намаление на разходите за отбрана, здравеопазване, образование ни се струват нереалистични на фона на заявените политически намерения и спрямо реалното ниво на тези системи, смятат от съвета. Според експертите описанието на бюджетните политики е формално и не носи съществена полза за предвидимостта и прозрачността на такъв вид документи.

В заключение Фискалният съвет смята, че не се наблюдават значителни рискове в краткосрочен план за фискалната стабилност в страната. Въпреки това някои променливи - като дефицит, промените в дела на краткосрочния дълг, делът на чистите инвестиции, може да доведат до известни предизвикателства в дългосрочен план, посочват от съвета.

Председателят на Фискалния съвет Борис Грозданов отчете, че от сформирането си досега съветът е одобрил основните документи, по които работи. Съветът вече е член и на Европейската мрежа на независимите финансови институции. Грозданов заяви, че към петчленния състав на съвета работят и трима експерти, което е недостатъчно.

Източник: БТА