Бюджет 2014 мина на първо четене

Законопроектът за държавен бюджет на Република България за 2014 г. беше приет на първо четене. Гласуваха 211 народни представители, от които 116 – „за”, 78 – „против”, 17 се въздържаха. Против гласуваха от ГЕРБ, а от „Атака” се въздържаха.
Ето какво предвижда финансовата рамка за следващата година накратко:

Икономика:

• Растеж на икономиката -  1,8%, нарастване на  брутния вътрешен продукт (БВП) до 81,582 млрд. лева.

• Фискалните параметри предвиждат приходи в размер на 30 886,0 млн. лв. (37,9% от БВП, което е увеличение с 501,2 млн. лв. в сравнение с 2013 г.).

• Разходите са в размер на 32 358,3  млн. лв. (39,7% от БВП при ограничение от 40% от БВП, което представлява ръст от 380,1 млн. лв. спрямо 2013 г.).

• Заложеният дефицит е 1,8% от БВП или 1 472,3 млн. лв. в номинално изражение.

• През 2014 г. се предвижда дългът да възлезе на 18,0 млрд. лв., което е изменение от 3,4 млрд. лв. спрямо  очакваното ниво на държавния дълг към края на 2013 година. Размерът на дълга съществено ще намалее още в началото на 2015 г. предвид предстоящото пиково плащане от около 1,7 млрд. лева по емитираните през 2002 г. глобални облигации в щатски долари. 

• Нивото на безработица се очаква да намалее до 12,6% догодина, а очакваният растеж на заетостта е 0,5 на сто

• Очакваната през следващата година инфлация (хармонизиран индекс) е 1,8 на сто.

• Запазва се  нивото на минималния размер на фискалния резерв към 31 декември 2014 г. от 4,5 млрд. лева.

Социални политики:

С Бюджет 2014 ще се осъществи една от основните социални функции на държавата - превенцията от изпадане в състояние на бедност и намаляване на хората в бедност. Този приоритет ще бъде реализиран с конкретен пакет от социални мерки, които са насочени в подкрепа на няколко целеви групи - децата и семейството, хората в неравностойно положение, възрастните хора и домакинствата и бизнеса.

Сред мерките са включени:

• увеличаване на месечната добавка за деца с увреждания на 240 лв.;

• увеличаване на обезщетенията за отглеждане на малко дете на 340 лв.;

• разширява се кръгът на лицата, които имат право да получават целеви енергийни помощи;

• предоставяне на допълнителни 2 млн. лв. по бюджета на МТСП за услугата „Обществени трапезарии".

• размерът на еднократната помощ при раждане на дете ще е 250 лева за първо, 600 лева - за второ и по 200 лева за трето и всяко следващо.

Здравеопазване:

Първата стъпка е нова законова рамка и демонополизация на здравното осигуряване, което е заложено в Бюджет 2014. Предвижда се с част от здравноосигурителните приходи по бюджета на НЗОК да се формира ресурс, с който да започне изпълнението на приоритети в здравния сектор. Осигурено е финансиране за провеждането на реформи в системата на Министерството на здравеопазването за усъвършенстване на функционирането на спешната медицинска помощ. Предвидени са и средства по линия на укрепване на човешкия капитал чрез увеличаване на заплащането на медицинския персонал.

Образование:

С основен акцент върху стабилния и устойчив икономически растеж се явява реформирането на професионалното образование. Тук основният фокус е разширен не само към придобиването на специфични умения и способности у учениците, но и върху развитието на педагогическите кадри и внедряването на електронно обучение, което ще подобри едновременно качеството, достъпа и привлекателността на професионалното обучение. Важен момент е интегрирането на учебния процес с професионалния и практически опит чрез обвързването на професионалните училища с бизнеса. Предвиденият нов механизъм за допълнително финансиране в размер на 100 млн. лв. в системата на образованието ще повиши квалификацията на работната сила в дългосрочен план с положителен ефект върху нарастването на производителността на труда. Осигурени са и допълнителни средства за подкрепа на малки училища и детски градини, за превенция на отпадането на учениците и за стимулиране и задържане на педагогическите кадри в професията.

Пенсии:

В Бюджет 2014 се възстановява осъвременяването на пенсиите по „Швейцарското правило" (50% от индекса на потребителските цени и 50% от ръста на средния осигурителен доход).  Това ще доведе до  увеличение  на пенсиите от 1. юли 2014 г. с 3%, до 154,50 лв., за което са предвидени допълнителни 120 млн. лева. В законопроекта е предвидено  и увеличаване на тавана на пенсиите от 1. юли 2014 г. от 770 лв. на 840 лева.

Аграрен сектор:

В средносрочен план са предвидени интервенции, които имат пряк ефект върху икономическия растеж  като модернизацията на сектора чрез стимулиране на инвестициите и иновациите, повишаване на производителността чрез ефективно преструктуриране и повишаване квалификацията на заетите в сектора.

Данъчна политика:

Данъчната политика ще бъде ориентирана към подкрепа на икономическия растеж и повишаването на фискалната устойчивост в дългосрочен план. Чрез ефективни действия на приходните администрации се цели да се осигури ресурс за изпълнение на фискалната политика на правителството, подобряване на бизнес средата и стимулиране на икономическата активност, както и ограничаване на данъчните измами. Основният приоритет на данъчната политика за периода е запазване на ниските данъчни ставки за корпоративни данъци и тези на физическите лица като важен стимул за инвестиции, икономически растеж и заетост. С 2,6% ще се увеличи средният осигурителен доход за следващата година, което като постъпления от осигурителни вноски е увеличение от 22,7 млн. лв.. Предвижда се увеличаване на размера на максималния осигурителен доход от 1. януари 2014 г. от сегашните 2200 лв. на 2400 лв.

Оптимизация на администрацията:

Водещите принципи при тази инициатива са свързани с фискалната дисциплина, ориентирането на политиките и разходите към резултатите и ползите, предоставяне на по-качествени услуги на по-ниска цена, по-стегната администрация. Реформата ще бъде обвързана с поредица от конкретни стъпки, свързани с плавно преструктуриране на административни звена, съобразена със Стратегията за оптимизация на българската администрация.

За малкия и среден бизнес:

Намаляването на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите ще доведе до редица положителни средносрочни и дългосрочни ефекти, като бързо укрепване на малкия и средния бизнес, подобрена конкурентна среда и ускоряване на процесите на стартиране на бизнес и предприемачество. Ключов фактор за реализиране на политиките е оптималното усвояване на средствата от ЕС, с които се финансират програми по сектори с пряк ефект върху растежа, заетостта, доходите, конкурентоспособността и публичната инфраструктура.

Правителството залага реализирането на Публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“ в размер на 500 млн. лева. Тя представлява нов механизъм за финансиране на публични инвестиционни проекти и програми на конкурентен принцип, чрез който разходите ще се обвържат по-тясно с поетите в управленската програма ангажименти. Въвеждането на този механизъм ще стимулира активността на министерствата и местните власти и ще допринесе за повишаване качеството на бюджетните им предложения.