Средните специалисти - по-търсени и по-добре платени на пазара на труда у нас

Растящ  глад за средни специалисти в страната отчита в най-новото си изследване Институтът за пазарна икономика (ИПИ), посветено на професионалното образование и заетост.  Това е естественото следствие не само от рязкото намаляване на интереса към професионалното образование у нас, но и от снижаващото се качество на обучение в професионалните гимназии, коментират авторите на анализа. В резулат, все по-често в последните години нисшисти заемат позиции, за които не се изисква университетска диплома - това е разхищение на индивидуални усилия, семейни ресурси и държавни разходи, подчертават те.

Националното представително изследване сред работодателите, извършено от Агенцията по заетостта през периода юни-юли 2014 г., показва, че 12,2% от работодателите искат да разкрият нови работни места в следващите 12 месеца. 40% от работодателите, които са готови да разкриват работни места, обаче се нуждаят предимно от кадри със средно професионално образование.

Най-търсени професии с такава подготовка са строителни работници (19 605 работни места); персонал, зает в сферата на персоналните услуги (9 628 работни места); металурзи; машиностроители и сродни на тях работници и занаятчии (5 521 работни места).

Данни на НСИ и Евростат пък показват недостиг на кадри в сектора на индустрията, където е съсредоточена основната реализация на завършващите професионално образование. Традиционно, за последните години, относително най-голям е делът на фирмите в сектора на промишлеността, които посочват необходимостта от подготвени кадри като фактор, затрудняващ дейността им – 15%. Със същия проблем се сблъскват около 14% от фирмите в секторите на строителството и търговията и под 8% в сектора на услугите.

България се отличава значително от Европа по всички тези  показатели. През 2014 г., средно за ЕС, 7,4% от предприятията в индустрията определят недостига на работна сила като фактор, затрудняващ дейността им, пак по данни на ЕС.

Делът на предприятията в промишлеността, които страдат от липса на кадри в България (15,2%) е двойно по-висок от този в ЕС и страната се нарежда на четвърто място по най-голяма необходимост от подходяща работна ръка след Унгария (27,2%), Великобритания (17,5%) и Полша (15,8%) по обобщени данни за миналата година. С под 1% са Кипър (0,1%), Испания (0,4%), Гърция (0,5%) и Италия (0,7%), но съчетано с високата безработица в тези страни, ниските нива на необходимост от кадри само показва влошената ситуация на пазара на труда и липсата на инвестиции и нови работни места, коментират в доклада си анализаторите на ИПИ.

В същото време анализът на данните за участието на средните специалисти в България показва, че те заемат важно място на пазара на труда.

Над една трета от работната сила е с професионална квалификация, а през 2014 г. почти половината от завършващите средно образование са зрелостници от професионалните училища. Наблюдава се обаче сериозен структурен дисбаланс в подготовката на средни специалисти между отделните области. Най-много такива кадри - над 60% се обучават в областите Кюстендил, Търговище и Силистра, докато в София-град и Кърджали те са под 40. Обяснението за София може да се търси в това, че учениците и техните родители отдават предпочитание на обучението в езикови, математически и други гимназии с предимно хуманитарни профили.

А професионалното образование дава сериозни предимства на пазара на труда, посочват от ИПИ. Придобилите професионална квалификация са с по-висока икономическа активност, по-висока заетост и по-ниска безработица. За миналата година заетостта при тях е със 6 процентни пункта по-висока от общо завършилите средно образование и с 13 процентни пункта по-висока от средното ниво за страната. Безработицата пък е с 0,4 п.п. по ниска от тази при среднистите и с 1,2 п.п. по-ниска от средната в страната.

Хората с професионално образование работят и в сравнително високоплатени и високопродуктивни сектори на икономиката, като разликата в заплащането в някои сектори достига до 50% от средното равнище за страната. Тези показатели поставят представянето на групата на средните специалисти на пазара на труда над тези с общообразователна подготовка., подчертават от ИПИ.

Въвеждането на дуално обучение безспорно е полезен ход за обръщането на негативните тенденции в недостига на професионални кадри, сочи извод от изследването на ИПИ. Но анализаторите открояват и основните слабости и заплахи, които пречат и ще продължават да са сериозни бариери в създаването на добре подготвени средни специалисти, ако не бъдат отстранени. Сред тях, те изброяват:

- остаряла материална база,

- липса на висококвалифицирани учители,

- недостатъчна гъвкавост,

-липса на тясна връзка между училището и бизнеса и изключване на бизнеса от процесите на обучение,

-недостатъчно практическо обучение,

- ниска квалификация,

- продължаваща неефективност и изкуствено поддържане на паралелки и училища, които не отговарят на потребностите за професионална реализация и водят до непригодност към потребностите на пазара на труда,

- спадащ интерес сред учениците.

Като част от мерките за преодоляване на тези слабости, анализаторите на ИПИ предлагат да се изгради система за оценка на качеството на професионално образование и анализ на потребностите от такъв тип кадри, да се въведе система за професионално ориентиране, да се изгради система за квалификация на преподаватели в професионалните училища,  а бизнесът да бъде привлечен активно в работата на училищните настоятелства на професионалните гимназии.

Подробно с анализа на ИПИ можете да се запознаете тук.