Бизнес перспективи: Повече (дигитализация) винаги е по-добре от по-малко 

Недоволство от неочакван ъгъл се надигна срещу електронните ваучери.  Търговците казват, че таксите, които доставчиците на електронни ваучери изискват за обработка на трансакциите, са твърде високи - значително по-високи от тези при традиционните хартиени ваучери. На пръв поглед това изглежда странно, защото самите оператори на ваучери за храна не са променяли таксите си. Как се появи проблем сега, при дигитализацията на ваучерите? Разковничето са таксите, които банките начисляват върху електронните трансакции на POS терминали.  

Водят ли наистина електронните ваучери до по-високи разходи? 

Макар че дигитализацията по принцип води до спад в административните разходи, търговските вериги твърдят, че поради допълнителните банкови такси, които сега се налага да плащат, нетните им разходи, свързани с ваучерите са се повишили с 1,8%. Търговците казват, че подобни условия натоварват бизнеса им прекомерно, особено когато говорим за големи търговски вериги, където оборотите с ваучери за храна са значителна част от дневните продажби – 8-9% от продажбите на дребно на хранителни стоки и напитки, според информацията на „Сдружение за модерна търговия“. Съответно, поради този проблем с разходите, търговците предлагат или преосмисляне на политиката на ваучери и ограничаване на тяхната употреба, особено в електронна форма, или намеса от страна на държавата за ограничаване на таксите. 

Щом разходите на търговците се увеличават вследствие на замяната на хартиените ваучери с електронни, това наистина е проблем. Търговията на дребно е сектор в много тънки маржове на печалба, така че дори дребно покачване в разходите може да окаже съществен ефект върху финансовото състояние на такива предприятия. Обаче нещо се губи в картината. Великият френски икономист на 19 век. Фредерик Бастиа е най-известен със своето есе за „видимото и невидимото“ в икономическите процеси. Много често когато ги анализираме се фокусираме само върху първичните и най-очевидни ефекти. Но вторичните ефекти са не по-малко важни – често дори повече. Но те са по-трудно забележими. 

Какво се печели от дигитализацията 

За какво говоря? В случая търговците насочват вниманието върху очевидното покачване на разходите, свързани с ваучерите поради начисляването на банкови такси за електронни трансакции, но не отчитат спестяванията на време и усилия за самите тях вследствие на дигитализацията. При хартиените ваучери търговците трябва физически да ги събират, съхраняват, преброяват и подават към издателя, което отнема време и ресурси. Електронните ваучери премахват тези задачи, тъй като системата автоматично регистрира трансакциите и прави отчетността по-лесна и по-ефективна. Това категорично намалява реалните разходи за търговците, дори да не може толкова лесно да се сведе до едно конкретно число, както е при банковите такси.  

Нещо повече, благодарение на дигитализацията сигурността също се повишава. Хартиените ваучери могат да бъдат изгубени, подправени или неправомерно използвани. Електронната система е по-сигурна и проследяема, което намалява риска от злоупотреби и административни грешки. Въобще, аргументът, че дигитализацията на даден икономически процес води само и единствено до покачване на разходите противоречи на базовата логика и на историята на света през последните 20-30 години. Ако перспективата на търговците беше напълно вярна, то тогава нямаше да сме свидетели на неспирна масова дигитализация на всеки аналогов процес навсякъде по света от началото на 20 век до днес. „Амазон“ нямаше да е една от най-успешните фирми в търговията на дребно в света. 

Прогресът на дигитализацията е в интерес на цялото общество. Тук става очевидно и защо идеята да се ограничава употребата на електронните ваучери не е най-доброто решение. Накратко – това е бъдещето. А в по-развитите държави е и настоящето. Дори преходът да има някои трудности, в дългосрочен план електронните системи предоставят много предимства за обществото като цяло. Електронните ваучери могат да намалят възможността за нелегална търговия и злоупотреби, което е проблем при хартиените ваучери. Електронизацията би могла да доведе до по-честни и прозрачни практики, което е в интерес на държавата, защото води до спад на сивата икономика. 

Възможните компромиси 

Разбира се, възможно е дори след отчитане на ползите от електронните ваучери, нетният ефект върху финансовото състояние на търговците все пак да се окаже отрицателен. Ако това е така, нека се помисли за компромисно решение от страна на държавните институции. Фокусът трябва да е върху потенциално съкращаване на банковите такси върху електронните трансакции. В крайна сметка изглежда те са източникът на целия проблем, при положение, че търговците не се оплакват от разходите за хартиени ваучери. Така или иначе печалбите на банките в страната са на рекордни нива и ограничаване на таксите, които се начисляват върху 8-9% от продажбите на храна и напитки в търговията на дребно едва ли бъде усетено особено остро.  

Какъвто и подход да се избере, не трябва да се слагат препятствия пред употребата на електронните ваучери. Най-малкото би било несправедливо да се наказват потребителите за проблем на търговците с таксите, начислявани от банковите посредници. Освен това, в крайна сметка участието във ваучерната система е напълно доброволно. Ако гледаме в перспектива, в никакъв случай не трябва да се спира дигитализацията, защото това е пътят, по който трябва да върви българската икономика. Икономиките с най-висока продуктивност и най-висок стандарт на живот в наши дни са тези с най-висока пенетрация на дигиталните технологии. България значително изостава от останалия свят в дигитализацията на своята икономика и всяка стъпка в тази посока трябва да бъде поощрявана.  

Автор: Георги Вулджев