Бизнес перспективи: Опасни грешки, които водят до нови правила

Съвременните правила за безопасност изглеждат очевидни, но много от тях са станали стандарти след фатални грешки. Представяме седем провала, след които животът стана по-безопасен — и каква цена плати бизнесът за тях.

1. Температура на кафето в заведенията за обществено хранене

През 1992 г. американката Стела Либек купува кафе в McDonald's, случайно го разлива върху бедрата и слабините си и получава изгаряния от трета степен. Налага ѝ се кожна трансплантация и двугодишно лечение.

След приключване на лечението, Либек се обръща към веригата ресторанти с искане за компенсация на медицинските разходи в размер на 20 000 долара, но McDonald's се съгласява да изплати само 800 долара.

Затова през 1994 г. Либек завежда дело и обвинява веригата в причиняване на вреди на здравето. Съдът постановява компанията да изплати компенсация от 160 000 долара и глоба от 480 000 долара. Страните сключват споразумение преди апелационното решение, а окончателната сума не е разгласена.

По време на инцидента температурата на кафето в McDonald's била 82–88 °C. Експерти установяват, че напитка с такава температура може да причини изгаряния от трета степен за 3 секунди. Компанията не намалява температурата, но започва да използва по-безопасни съдове за горещи напитки. Няколко години по-късно, температурата на кафето е понижена до 77–82 °C.

2. Стандарти за проектиране на автомобили

Новият модел на Ford — Pinto — се появява на пазара през 1973 г. и веднага става участник в многобройни катастрофи. Имало дефект в резервоара за гориво, който се намирал в зона с висок риск от повреди при инциденти и лесно можел да протече след силен удар. Горивото попада върху горещи части на автомобила, което води до пожар и експлозия.

Един от известните случаи е катастрофа от 1978 г. — двама приятели на възраст 18 и 13 години пътуват по магистрала в Калифорния. Колата им спира на пътя, а друг автомобил се блъска в тях отзад. Резервоарът избухва, шофьорът загива на място, а пътникът получава сериозни изгаряния.

По време на разследването става ясно, че компанията Ford е знаела за дефекта на резервоара още преди пускането на автомобилите. Инженерите откриват проблема, но ръководството решава да не го коригира поради икономически съображения. Корекцията би струвала няколко долара повече на автомобил, но компанията смята, че компенсациите по исковете ще бъдат по-евтини.

Семействата на приятелите от Калифорния получават компенсации в размер на около 3 милиона долара, а съдът постановява глоба от 3,5 милиона долара за Ford. Според оценки, между 500 и 900 души са получили смъртоносни изгаряния в катастрофи с Ford Pinto. Роднините на много от тях подават искове срещу компанията и получават компенсации.

Скандалът принуждава компанията да преразгледа подхода си към безопасността, етиката и процеса на вземане на решения. Ford въвежда по-строги процедури за тестване и сертификация на автомобилите и създава специален комитет по етика за контрол на бизнес решенията. Конгресът на САЩ приема нови стандарти за защита на горивните системи, за да предотвратява пожари при катастрофи.

3. Препоръки за гледане на анимационни филми

През 1997 г. в Япония е излъчен нов епизод от популярния аниме сериал „Покемон“ по канала Tokyo TV. Той се казва „Електронният воин Поригон“. В сюжета главните герои се сражават със зъл професор в киберпространството.

В една от сцените, по време на експлозия, на екрана се сменят бързо два ярки цвята — червен и син. Тази сцена предизвика масови епилептични припадъци сред младите японски зрители. Почти 700 души са потърсили спешна помощ поради лошо здравословно състояние, 150 са хоспитализирани.

В резултат епизодът никога повече не е показван по телевизията. Каналът Tokyo TV се извини за инцидента, а акциите на Nintendo, собственика на играта „Покемон“, паднаха с 3% за ден. Излъчването на анимационния сериал „Покемон“ беше спряно за четири месеца.

След разследване японските лекари и телевизионни оператори въведоха стандарти за анимационни програми. Преди началото на излъчването започнаха да добавят предупреждения, че анимация трябва да се гледа на разстояние от екрана и в добре осветена стая.

4. Инструктаж по безопасност преди излитане

През лятото на 1928 г. пет жени искали да разгледат Ротердам в Нидерландия от високо. Авиокомпанията KLM Royal Dutch Airlines организирала полета. Заради вятъра и недостатъчно добро обучение на пилота самолетът закачил мачтата на кораб в пристанището и катастрофирал.

Една от пътничките загинала, а останалите четири получили сериозни наранявания. Разследването показало, че пътниците не са знаели къде се намира аварийният изход, което довело до фатални последици. Ако бяха използвали аварийния изход, последиците можеха да бъдат по-леки.

Този случай не само променя правилата за безопасност в KLM, но и повлиява на цялата световна авиационна индустрия. Инструктажът по безопасност стана стандартна процедура за всички търговски авиокомпании и увелача шансовете за оцеляване на пътниците в случай на аварийни ситуации.

5. Забрана на тютюнопушенето в самолетите

До 1970-те години пушенето на борда на самолетите беше обичайна практика. Въпреки това зачестиха случаите, когато незагасени цигари предизвикваха пожари и аварийни ситуации по време на полет. Един от най-известните инциденти е катастрофата на самолет на бразилската авиокомпания VARIG през 1973 година.

На борда на Boeing 707, изпълняващ полет от Рио де Жанейро до Париж, малко преди кацане избухнал пожар. Разследването показа, че причината може да е била незагасена цигара в кошчето за боклук в тоалетната. Въпреки че димът изпълнил целия салон, командирът успял да приземи самолета на поле. Но след аварийното кацане корпусът на самолета се запалил. Спасили се само 11 души, а останалите 123 души загинали, без да успеят да се евакуират.

Тази и други авиокатастрофи накараха законодателите да преразгледат политиката относно пушенето на борда. Отделни авиокомпании започнаха да въвеждат забрани за пушене през 1970-те и 1980-те години. През 1990 г. федерален закон забрани пушенето на вътрешни полети в САЩ. Европейският съюз въведе аналогична забрана през 1997 г. В Русия частична забрана беше приета през 1988 г., а пълна – през 2002 г.

6. Предупреждения за алергени

През 2016 г. 15-годишната Наташа Еднан-Лаперуз си купила сандвич с багета в опаковка на летище Хийтроу в Лондон. В състава на багетата имало сусам, към който момичето имало силна алергия, но това не било посочено на етикета.

Наташа получава анафилактичен шок, от който умира. След смъртта ѝ родителите ѝ, Надим и Таня, започнали да се борят за въвеждане на нови правила за етикетиране на храните, за да се предотвратят нови трагедии.

Благодарение на техните усилия, през 2021 г. във Великобритания беше приет нов закон, наречен „Законът на Наташа“. Той задължи всички производители на готови ястия и храни ясно да посочват на опаковката 14 основни хранителни алергена, включително сусам.

7. Стандарти за качество при производството на автомобили

През ноември 2009 г. купувачи на автомобили Toyota започнаха да се оплакват, че колите „се ускоряват сами“: педалът на газта блокирал по време на движение и автомобилът продължавал да увеличава скоростта.

През следващите месеци компанията изтегли 8,5 милиона автомобила по целия свят и спря производството и продажбите на осем модела в САЩ. През януари 2010 г. продажбите спаднаха почти наполовина в сравнение с декември. През февруари компанията Toyota поднесе публични извинения. Общите загуби възлязоха на няколко милиарда долара.

След изтеглянето на автомобилите, Toyota предприема няколко стъпки:

• създава отделен департамент за оценка на качеството на автомобилите;
• въвежда във всички модели нова система за блокиране на спирачките;
• прави ревизия на доставчиците и производителите;
• стартира програма за безплатно техническо обслужване "Toyota cares".

Въпреки кризата, до края на 2010 г. Toyota отново заема водещи позиции в класациите за награди в бранша.