Земетресенията в България (хроника)

България е с висока сеизмична активност - 97 на сто от територията й е застрашена от сеизмични въздействия, пише БТА. Сеизмично-активните зони са Крупник, областите Благоевград, София, Маришка зона, Шабленска зона, районът на Велико Търново и Горна Оряховица.

Системни наблюдения на земетресенията в България започват още през 1892 г., когато е основана Сеизмологичната служба към Централната метеорологична станция (ЦМС) в София.

Регистрирането с уреди на земетресенията датира от 1905 г., когато е монтиран сеизмограф, тип "Омори-Буш" в ЦМС.

Само за първите 30 години на ХХ век в България е имало 11 земетресения с магнитуд над шеста степен. На 31 март 1901 г. в Шабла и Калиакра са регистрирани две земетресения с магнитуд 7,2 и 7,1 по Рихтер.

• На 4 април 1904 г. в долината на р. Струма стават две земетресения с магнитуд 7,1 и 7,8 по Рихтер. Земетресението е най-силното в Европа за последните 150 години. Загиват повече от 200 души, разрушенията и щетите са огромни.
• На 8 октомври 1905 в района на Струма е регистрирано земетресение с магнитуд 6,4 по Рихтер, през 1908 г. във Велико Търново и Горна Оряховица трусът е с магнитуд от седма степен по Рихтер, на 15 февруари 1909 г. в Ямбол земетресението е с магнитуд  5,9 по Рихтер.
• На 14 април 1909 г. в Горна Оряховица има земетресение с магнитуд от седма степен по Рихтер, на 14 юни 1913 г. отново там трусът е с магнитуд 7 по Рихтер, на 18 октомври 1917 г. в София има земетресение с магнитуд 5,3 по Рихтер.
• На 14 април 1928 г. в Чирпан е регистриран трус с магнитуд 6,9 по Рихтер. Разрушени са почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (днешен Първомай). Седем хиляди семейства остават без покрив, деформирани са железопътни линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите, за известно време изчезва Меричлерският минерален извор.
• На 18 и 25 април 1928 г. в Поповица и Гълъбово има земетресение с магнитуд 7 и 5,6 по Рихтер. Двете земетресения засягат една седма от територията на България с над 400 000 души население. Една трета от Пловдив е разрушен. Загиват около 120
  души, над 1000 са ранени. Пострадали са над 240 села.
• През 1942 г. в Разград има земетресение с магнитуд от седма степен по Рихтер. Настъпват масови разрушения, загиват 102 души.
   
  На 30 юни 1956 г. в Шабла земетресението е с магнитуд 5,5 по Рихтер.
• На 4 март 1977 г. има земетресение с епицентър Вранча (Румъния). В 21.30 ч. е регистриран трус с магнитуд 7,2 по Рихтер. Силно е засегнат Свищов, където са срутени блокове, под чиито развалини умират над 100 души.
• На 3 ноември 1977 г. във Велинград земетресението е с магнитуд 5,3 по Рихтер.
• На 28 февруари и 7 декември 1986 г. трусовете в Стражица и Попово са с магнитуд 5,1 и 5,7 по Рихтер. При второто земетресение загиват трима и са ранени 80 души, 80 на сто от жилищата в Стражица стават необитаеми.
• На 13 август 2001 г. в Ямбол и околните селища има земетресение с магнитуд 4,3 по Рихтер. Това е вторият трус за района (на 9 август земетресението е с магнитуд 3,5 по Рихтер).
• На 5 април 2002 г. на територията на страната са регистрирани три последователни земетресения в два епицентъра. Първото е в 16.14 ч. с епицентър на около 130 километра югоизточно от София, между Пловдив и Асеновград, с магнитуд около четвърта степен по скалата на Рихтер. Усетено е по-силно на територията на област Пловдив и по-слабо в Кърджали, Смолян, Хасково и Пазарджик. В 17.22 ч. в същия район е регистрирано второ земетресение с магнитуд около ,.1 по скалата на Рихтер, което е усетено в района на област Пловдив. Третото земетресение е било в 16.20 ч. с епицентър на около 110 километра южно от София и с магнитуд около трета степен по скалата на Рихтер. Усетено е на територията на Югозападна България.
• На 29 април 2002 г. е регистрирано земетресение с магнитуд 0 по скалата на Рихтер с епицентър на 140 километра югозападно от София в района на Кюстендил.
• На 18 декември 2003 г. в 1.15 ч. е регистрирано земетресение с епицентър на около 320 километра североизточно от София, с магнитуд около 4,4 по скалата на Рихтер, усетено в района на Шумен, Провадия и Варна. Има данни за нанесени материални щети. Най-силно засегнати от земетресението са селата Манастир, Житница, Староселец, Петров дол, както и градовете Провадия и Девня. Пострадалите са настанени в общински и в обществени сгради.
• На 27 юни 2004 г. в 14.54 ч. на около 80 километра южно от София е регистрирано земетресение с магнитуд около четвърта степен по скалата на Рихтер. Трусът е усетен в Дупница, Благоевград, Разлог, Кресна, Гоце Делчев, Сандански и Банско.
• На 10 септември 2004 г. в 20.46 ч. е регистрирано земетресение с епицентър на 15 километра северно от Пловдив между селата Труд и Калековец, на около 130 километра югоизточно от София, на територията на България. Магнитудът около 4,2 по скалата на Рихтер. Трусът продължава 5 минути и е усетен в Пловдив и общините Куклен, Раковски, Родопи, Марица и Садово, където е бил около 10-15 секунди.
• На 27 октомври 2004 г. в 23.36 ч. е регистрирано земетресение с епицентър на около 430 километра североизточно от София, извън територията на страната. Земетресението е с магнитуд около 5,5 по скалата на Рихтер. Няма жертви, но трусът е усетен на територията на цялата страна, с изключение на областите Благоевград и Кюстендил. Има нанесени щети на сгради в Силистра, област Разград, Русе, Плевен.
• На 20 февруари 2006 г. в 19.20 ч. е регистрирано земетресение с магнитуд около 4,2 по скалата на Рихтер с епицентър на около 200 километра в югоизточна посока от София, на територията на страната.
• На 15 април 2008 г. в 6.43 ч. има земетресение с епицентър на около 170 километра източно от София, на територията на страната, с магнитуд около 2 по скалата на Рихтер. Трусът е усетен в района северно от Габрово.
• На 12 май 2008 г. в 13.12 ч. е регистрирано земетресение с магнитуд 4,3 по скалата на Рихтер с епицентър на около 270 километра североизточно от София.
• На 15 ноември 2008 г. в 22.08 ч. е регистрирано земетресение с епицентър южните квартали на София, с магнитуд от четвърта степен по скалата на Рихтер и е усетено в района на столицата.