ИПИ: Неграмотността е най- висока сред хората в активна трудова възраст

На фона на свитото предлагане и голямо търсене на труд, всеки потенциален работник е важен за развитието на българската икономика. Владеенето на български език – поне на най-базово ниво – е сред основните изисквания за активирането на останалите извън пазара на труда хора и ограмотяването им следва да е важна политическа цел. За да бъде постигната тя обаче е необходимо първо да е ясно накъде трябва да бъдат насочени усилията. Събраните с преброяването на населението данни позволяват оценката на разпределението на неграмотните както по общини, така и в различните възрастови групи, се казва в  анализ на Института за пазарна икономика.

Очаквано, предвид бързите подобрения на обхвата на образователната система, делът на неграмотните сред населението под 14 годишна възраст е относително нисък – 1,26%, но достига 11% в община Твърдица, и по 10% в Крушари и Мъглиж. Има няколко видими клъстера с висока неграмотност сред децата в училищна възраст – в района на Сливен и Ямбол, както и край Кърджали, Добрич и Силистра. На тези места училищното образование все още видимо среща проблеми с обхващането на всички деца, както и с качеството на образование. Що се отнася до 15-24 годишните се оформя още един клъстер в района на Ловеч, както и няколко общини около Пловдив. Там е и общината с най-много неграмотни сред тази група – Перущица, с цели 28%, се казва в анализа на ИПИ.

От ИПи отбелязват, че при 25-34-годишните това географско разпределение се запазва, но със значително по-висок дял на неграмотните в малките общини около Пловдив и Стара Загора, както и отделни общини по границата със Сърбия. В групата на 35-44-годишните е най-високият среден за страната дял – 1,61%, като той е значително по-висок практически в цялата Югоизточна и Североизточна част на страната, както и в значителни части от Северния централен район, но и тук има значително струпване на общини с над 10% неграмотни в районите на Сливен, Ямбол и Стара Загора. Разпределението е аналогично и 45-54-годишните, където средната стойност отново е висока – 1,51%. Сред по-възрастните дяловете на неграмотните намаляват значително, до под 1% за групите на 55-64 и 65 и повече години, като и те следват аналогично географско разпределение.

Видимо от разпределенията, разрешаването на проблема с неграмотността се нуждае от многопластов подход, в който участват повечето обществени системи. Докато при младежите за това е отговорно най-вече училището, то връщането на по-възрастните към усвояването на фундаментални умения като четене и писане по-скоро се пада на бюрата по труда и работодателите. Предвид отчетливата териториална концентрация, успехът ще е и тясно обвързан с политиката за интеграцията на ромите.  Повече от ясно е обаче, че проблемът с неграмотността далеч не е решен, а досегашните усилия не са се увенчали с успех, се казва още в анализа на ИПИ.