Изборите през 2024 г. са стрували на държавата почти 240 млн. лв.

Трите кампании за изборите през тази година са стрували на партиите, които участват в тях, около 14 млн. лв. - това са разходите, които са направили. Същевременно държавата е платила почти 240 млн. лв. за организацията на тези три кампании през 2024 г. Това заяви пред БНР Ива Лазарова - председател на Обществения съвет към ЦИК и председател на Института за развитие на публичната среда. 

По думите ѝ, ЦИК е провела 170 заседания през годината. За съжаление обаче, администрацията към Комисията не функционира добре, подчерта тя и обясни: "През повечето време Комисията е взимала предимно протоколни решения - тези решения са 80% от нейната работа. Това са решения, които са свързани с чисто административната и битова организация на Комисията. Такива решения са взимани, вместо решения по същество за организацията на изборния процес и подобряването му". 

Според нея сред основните проблеми в последните години е невъзможността на партиите да поемат ангажимент към добрата организация на изборния процес. Така няма как повече избиратели да излязат да гласуват и да вярват в честността на изборния процес, изтъкна Лазарова и добави, че около 35% от тези близо 240 млн. са били за възнагражденията на хората в секционните комисии. 

В предаването "Преди всички" председателят на Обществения съвет към ЦИК отбеляза също, че българите са по-малко заинтересовани към изборите отколкото избирателите в другите държави. 

"Избирателната активност в страната в трите кампании, които проведохме през изминалата година, не можа да достигне нивата в други държави в света. Около 51% е била избирателната активност средно за ЕП през юни в държавите-членки на Съюза, докато в България тя бе около 33% - виждате колко по-малко заинтересовани са избирателите в страната. Последните избори, които толкова силно вълнуваха България, и всички спрягаха и датата на нашите предсрочни парламентарни избори покрай тях, и раздаването впоследствие на мандатите - тези в САЩ - избирателната активност там бе около 66%, т.е. ние сме два пъти по-малко гласуващи, отколкото американските граждани", посочи Лазарова. 

Според нея обаче не умората е главният фактор, който влияе на българските избиратели да не излизат да гласуват. 

"В предизборните платформи на формациите ние слушахме за борбата с корупцията, за реформа в правосъдието и институциите, икономика и социални въпроси, но особено в последната кампания не бяха давани никакви реални отговори на проблемите на обществото. По скоро темите се въртяха главно около вътрешно-партийните борби в двете фракции на ДПС. Единствената тема, която ги изместваше, бяха потенциалните манипулации на изборния вот, контролирания и купен вот, т.е. нищо по същество, което да вълнува избирателите", добави тя. 

Изборите бяха пратени в Конституционния съд, а от Обществения съвет към ЦИК поискаха да са наблюдатели на повторното броене и разширяване на експертизата. Получиха обаче отрицателен отговор. Лазарова обясни, че са очаквали такова решение, но: "Ако организациите бяха допуснати с независими наблюдатели, това в много голяма степен щеше да е от полза за прозрачността на процеса и да възвърне част от доверието на избирателите". 

По думите ѝ, ако се стигне до разминавания между официалните протоколи и данните от повторното преброяване, може да се преразгледат резултатите в съответните избирателни райони, където се наблюдават такива разминавания, но нищо повече не можем да очакваме към този момент. Тя подчерта, че видеонаблюдението е било ключово за засичане на разминаванията, но то няма да бъде взето предвид.

"Ако се открият гласове, които не са вписани в окончателните протоколи, т.е. недействителни гласове, които да станат действителни след повторното преброяване - това ще качи прага за влизане в НС, т.е. гласовете, които липсват на партия "Величие", може отново да не стигнат", коментира Ива Лазарова. 

Тя отбеляза проблемите с квотите в изборната администрация, непознаването на изборните правила, злоупотребите в СИК-овете и падащото доверие в изборния процес. Според нея има много неща, които трябва да бъдат подложени на широк експертен дебат. 

"Когато се пристъпва към законодателни промени, това трябва да става с оглед на цялостното подобрение на процеса, а не на парче от избори за избори. Ако ние правим промени в изборното законодателство, трябва да сме наясно, че то ще бъде направено от политическите формации, които в последните 4 години не са харесвани във висока степен от избирателите, т.е. именно тези формации, които бяха обвинявани в манипулация на вота, в непрозрачно провеждане на изборите, именно на тях ще разчитаме да променят правилата, или да участваме на следващи избори по непроменените правила. Трябва да има достатъчно време за широка дискусия", каза още тя. 

Лазарова напомни, че ако не се състави правителство и този път, може да стигнем до нови предсрочни парламентарни избори преди да има решение на КС.