Малки, но с големи компании: Кои са общините с най-високи заплати у нас

Предимно малки общини, в които дейност развиват големи компании, формиращи значителна част от трудовите доходи в района се нареждат на челните позиции по средни брутни месечни заплати за поредна година. Това сочат актуални данни на Института за пазарна икономика, който публикува шестия си годишен обзор „264 истории за икономика.

В Топ 10 са общини от Средногорието със силно развита добивна и свързана с нея преработваща промишленост като Челопеч (първо място с 3751 лв.), Пирдоп (пето място с 2799 лв.) и Панагюрище (осмо място 2436 лв.), както и силните в енергетиката общини като Козлодуй (второ място с 3421 лв.), Раднево (четвърто място с 2803 лв.) и Гълъбово (шесто място с 2530 лв.). Традиционно индустриални общини като Девня (седмо място с 2 504 лв.) и Божурище (девето място с 2 227 лв.) също намират място в топ 10.

Изключение прави София, която през 2023 г. се нарежда на трето място със средна брутна месечна заплата от 2855 лв. Столицата концентрира 34% от всички наети в страната и изпреварва чувствително другите големи икономически центрове по ниво на възнагражденията. В Топ 10 би попаднала и община Мирково, но тук данните за наетите и средната заплата в общината са конфиденциални, поради наличието на голямо добивно предприятие на територията на общината, чието значително присъствие на местния пазар на труда налага засекретяване, отбелязват от ИПИ.

Интересно разместване спрямо миналата година е понижението на община Кнежа, специализирана в зърнопроизводството и преработката на растителни мазнини, от трето на десето място, или от 2813 лв. през 2022 г. на 2176 лв. през 2023 г.

Това е пореден пример за ефектите от еднократния характер на бума в сектор земеделие за 2022 г.

Възнагражденията растат в 258 общини и намаляват едва в 6, като тези бройки са приблизително същите за предходните няколко години. В цели 247 общини ръстът на заплатите за годината надвишава 9,5%, колкото е средногодишната инфлация  за 2023 г. Тук обаче има и известен елемент на наваксване с всеобщия ценови ръст -през 2022 г. само в 55 общини възнагражденията растат с по-висок темп от средногодишната инфлация.

Северна България дава назад през 2023 г.

2023-та е година, белязана от забавяне на икономическия растеж на голяма част от територията на страната според обновените данни за добавената стойност, приходите от продажби и инвестициите на нефинансовите предприятия, които също са представени на страниците на „265 истории за икономика“. Ако през 2022 г. в огромно мнозинство от общините редица индикатори за стопанската активност на предприятията са отчитали ръст, то през 2023 г. в далеч повече общини се наблюдава свиване.

Особено голям е контрастът в динамиката  на добавената стойност, която през 2022 г. расте в 234 общини, за които са публикувани данни , и намалява в 18, докато през 2023 г. само в 144 общини се наблюдава ръст, а в 105 има спад. При голяма част от общините свиването може да се обясни с факта, че са разположени в северната част на страната, където ролята на земеделието е по-голяма, и съответно след резкия ценови шок през 2022 г. на международните пазари, през 2023 г. се отчита ефектът на охлаждането. Сходна тенденция разкриват и индикаторите за произведена продукция, приходи от продажби и приходи от износ – повсеместен ръст през 2022 г., последван от спад в много общини през 2023 г., особено в Северна България.