НСИ: Почти половината от жените у нас имат по две деца, бездетните са една пета

Почти половината от жените у нас имат по две деца. Една пета са бездетните. Почти 25% от жените в детеродна възраст имат по едно дете. Най-малък е процентът на многодетните майки с по три, четири или повече деца. Това показват данни от националното преброяване, което Националният статистически институт проведе през 2021 година. 

Раждаемостта е един от основните фактори, оказващи влияние върху броя и структурите на населението, отчитат от статистиката. От началото на 50-те години на миналия век се наблюдава трайна тенденция на намаляване на раждаемостта в страната. Причините за това са много и различни през различните периоди от демографското развитие на България. Промяната в семейния модел, променящата се социално-икономическа среда, общото намаление на населението, в частност на фертилните групи, отлагането във времето на сключването на брак и раждането на първо дете и не на последно място - емиграцията от страната предимно на население в активна възраст.

Броят на жените във фертилна възраст нараства до 1975 г., като достига 2 178 хил., след което започва да намалява, за да достигне 1 295 хил. жени на възраст 15 - 49 навършени години при преброяването през 2021 година. Най-голямо намаление е регистрирано при последния десетгодишен период (2011 - 2021) - 377 хил., или 22.5%. Коефициентът на плодовитост също бележи спад от 6.97 деца през 1900 г. до 1.58 през 2021 година. През последните десет години показателят се задържа на нива над 1.5, но въпреки това стойността му не е достатъчна за просто възпроизводство на населението.

Според данните на НСИ към 7 септември 2021 г. 748 хил., или 24.7% от жените на възраст 12 и повече навършени години имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок сред жените, които живеят в градовете (27.1%), отколкото сред тези, които живеят в селата - 17.6%.

Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на жените с две деца - 1 353 хил. (44.6%).

По три деца имат 204 хил., или 6.7% от жените, като този дял е два пъти по-висок в селата, отколкото в градовете - съответно 11.3 и 5.1%.

Четири и повече деца имат 78 хил., или 2.6% от жените.

Малко повече от една пета от жените - 650 хил. (21.4%), нямат деца към критичния момент на преброяването. 

Връзката между възрастта на жените и средния брой деца, които са родили, е право пропорционална. С нарастване на възрастта нараства и средният брой деца, или жените в повисоките възрастови групи вече са достигнали желания брой деца, докато тези в по-ниските възрастови групи все още биха могли да увеличат броя на децата си.

Тенденцията на повишаване на образователното ниво на населението оказва влияние върху равнището на раждаемостта. Най-висок е средният брой деца при жените на възраст 12 и повече навършени години без образование - 2.75 деца. Близък по стойност е този показател за жените със завършено основно и начално образование - съответно 1.72 и 1.63 деца. Най-нисък е средният брой деца при жените с висше образование - 1.25, при 1.47 деца средно за всички жени. 

Безработните и без образование жени на възраст 15 - 64 навършени години имат най-висок среден брой деца - 3.07. На срещуположния полюс са безработните жени с висше образование със среден брой деца 0.90. Като цяло по-висок е средният брой деца при безработните жени с основно, начално и без образование, докато при жените с висше и средно образование е по-висок броят на децата при заетите на възраст 15 - 64 навършени години. 

Средният брой живородени деца при жените от ромската етническа група на възраст 25 - 49 години е над 2.0, а този сред жените над 50 години е над 3.0.

При жените от турската етническа група средният брой деца е над 2.0 във възрастите от 55 години и повече, като сред най-възрастните жени (70+) той е 2.71.

При самоопределилите се към българската етническа група средният брой живородени деца е най-висок (1.85) сред тези, които са във възрастовата група 65 - 69 навършени години.

Сравнението с данните от преброяването през 2011 г. показва намаление на средния брой деца във високите възрастови групи при жените, самоопределели се към ромската и турската етническа група. Следователно може да се направи изводът, че раждаемостта намалява и при тези етнически групи.

Разпределението по вероизповедание показва, че средният брой живородени деца е най-висок при жените, изповядващи мюсюлманско вероизповедание - 1.83 деца. Сред изповядващите християнски вероизповедания най-висок е средният брой на децата при протестантите - 1.82, следват друго християнско (1.63), източноправославно (1.43), католическо (1.36) и арменско апостолическо (1.26). При жените, които са посочили, че нямат вероизповедание, средният брой деца е 1.40.

Съществени различия в броя на децата наблюдава НСИ между отделните области. Във всички области преобладават жените с две деца, като относителният дял на жените с две деца варира от 53.4% за област Смолян до 36.1% за област София (столица). Най-висок е относителният дял на жените с едно дете в област Габрово (32.1%), а най-нисък - в област Кърджали (16.1%). При жените с три и повече деца най-висок е относителният дял в областите Кърджали (21.1%), Сливен (15.5%), Търговище (14.6%) и Разград (14.2%), а най-нисък - в областите Габрово (6.0%), Перник (5.9%) и София (столица) - 4.6% от всички жени на 12 и повече навършени години в областта.

Налице са разлики и в средния брой на децата по области. Най-висок е той в областите Кърджали (1.81) и Сливен (1.70). Общо в 23 области този показател е над средния за страната (1.47). Под средния за страната са 5 области, като най-нисък е броят на децата в област София (столица) - 1.18 деца.