Путин ще бъде победен и светът трябва да е подготвен за нестабилна Русия

Руският президент Владимир Путин пропусна да обяви победата на военната си кампания в Украйна на 9 май – Деня на победата, когато страната отбелязва капитулацията на нацистите. Той пропусна случая да обяви обща мобилизация, каквато бе прогнозата на някои анализатори. Вместо това от трибуната на Червения площад м Москва той звучеше като болен губещ, хленчейки, че заплахата от НАТО го е „принудила” за превантивните действия в Донбас, коментира Андерс Ослунд, старши сътрудник в Стокхолмския свободен световен форум , в статия за Foreign Affairs.

Три месеца след началото на зле обмислената си инвазия в Украйна, изглежда все по-вероятно опитът на Путин да освободи Донбас от Киев да бъде запомнен като един от най-зрелищните провали в съвременната военна история. Руските войски загубиха битката за Киев през първия месец от конфликта и сега се опитват да постигнат някакъв напредък в Източна Украйна. Междувременно те продължават да търпят опустошителни загуби: според украинското Министерство на отбраната към 16 май са загинали над 28 000 руски войници. Въпросът сега е дали националното унижение, пред което е изправена Русия, прилича повече на Руско-японскатавойна от 1905 г., която бележи началото на края на царската ера, или на неуспешния опит на Йосиф Сталин да завземе Финландия през Зимната война от 1939-1940 г.

Системната корупция пречи на способността на Русия да води успешна война. От 2013 г. Путин е възложил военни поръчки за поне 3,2 млрд. долара на своя приятел Евгений Пригожин, който снабдява руската армия с толкова оскъдни хранителни запаси, че войните са принудени да плячкосват хранителни магазини, за да се нахранят. Евтините китайски гуми пък са сочени за причината за бавното напредване на руските военни конвои. Руските бронежилетки са напълнени с картон, вместо с бронирани плоци, сочи доклад на Украинската антикорупционна агенция.  

За разлика от тях армията на Украйна надмина всички очаквания. Стотици хиляди украинци са се включили доброволно в защита на родината си. Благодарение на осемгодишната война в Донбас десетки хиляди украински бойци са с боен опит и много от тях са се възползвали от обучението на САЩ и Великобритания. Произведените в Украйна противотанкови оръжия и противовъздушни системи Stinger се оказаха много ефективни, а западните ѝ съюзници засилват доставките на оръжия и военно оборудване.

След нахлуването на Русия на 24 февруари, Европа и САЩ наложиха санкции, за да задушат руската икономика. Тяхната цел сега е не просто да спрат Русия, а да отслабят икономиката ѝ и способността ѝ да води войни. Г-7 замрази международните валутни резерви на Руската централна банка и премахна много руски банки от SWIFT системата за междубанкови транзакции. В отговор руското правителство регулира икономиката все повече, което още повече вреди на военните усилия на Путин. Само за един ден президентът на Русия унищожи повечето икономически печалби на Русия от 1991 г. досега.

Войната на Путин в Украйна постепенно се измества срещу Русия и почти сигурно ще завърши с опустошително поражение за нея. Това няма да е първият път, когато Москва започва амбициозна военна авантюра в търсене на допълнителна територия.

Налага се един паралел със Зимната война (Съветско-финландската война от 1939-40 г.), когато Сталин решава да нахлуе във Финландия и да създаде финландско правителство. Червената армия не успя да постигне никакъв напредък срещу малката, но смела финландска армия и понесе ужасяващи загуби. Но паралелите свършват дотук. Когато усилията се провалиха, Сталин остави професионални генерали да поемат командването, давайки на началника на щаба на съветската армия – маршал Борис Шапошников, пълната власт. След три месеца Йосиф Висарионович се примири с мирен договор на огромна цена.

Друг паралел е Руско-японската война от 1904-1905 г. Генезисът на конфликта е имперското съперничество. Русия търси пристан в Тихия океан, сблъсквайки се с имперските амбиции на Япония. Войната започва лошо за Русия, но цар Николай II настоява да се воюва само и само да запази достойнството на Русия. Руската армия обаче загуби и поражението се обърна срещу царския режим.

Русия днес е изправена не само пред унизително поражение, но и пред ужасяващ икономически колапс, за който Путин носи пълна отговорност. Официалните прогнози са за до 12%-ен спад на БВП, но той може да е и два пъти по-голям. През август 1998 г., след шест дни на далеч по-малко тежка финансова криза, руският президент Борис Елцин разпусна правителството. Путин, за разлика от него, няма да позволи на никого да подаде оставка, принуждавайки всички да споделят горчивия край. Излишно е да казвам, че страхът витае над руския правителствен елит.

Общоприетото мнение е, че преторианската гвардия на Путин, Службата за защита на президента, е толкова силна, добре платена и лоялна към президента, че ще го защити от всеки опит за преврат. Въпреки това, цената на продължаващото лидерство на Путин в руското общество е толкова голяма, че би било изненадващо, ако някоя група не се мобилизира срещу него на фона на повишената степен на междуведомствено съперничество.

Дори Русия да продължи да цензурира новините за войната и обхвата на нейните загуби в Украйна, истината в крайна сметка ще стане очевидна. За едно десетилетие на война в Афганистан бяха убити 15 000 съветски войници, провал, който допринесе за краха на комунистическото управление. Двойно повече са загубите само през първите два месеца на боевете в Украйна.

Вътрешната среда на Русия изглежда експлозивна на всяко ниво. Разпространяват се достоверни слухове за арести и уволнения на висши служители по сигурността;  съобщава се, че най-малко седем водещи руски бизнесмени са се самоубили, след като първо са убили семействата си, което изглежда като преднамерена екзекуции. Социалните вълнения не са широко разпространени през последните години, но се случват, а нивото на очакван спад в производството и на жизнения стандарт е безпрецедентно от началото на 90-те години на миналия век. Естествена народна реакция биха били  социални вълнения , които допълнително ще изострят напрежението сред службите за сигурност.

В крайна сметка Съветът за сигурност на Русия може да свали Путин. Този орган се събира веднъж седмично, но през последните две години е имал среща само веднъж на 21 февруари, когато Путин поиска одобрение на войната срещу Украйна. Членовете на съвета се събраха в една от големите зали на Кремъл на метри от Путин, който седна в края на дългата маса.

Съветът за сигурност замени Политбюро като най-висш орган за вземане на решения, но не се ползва с обществен авторитет. Ако Съветът поеме управлението, Русия може отново да стане свидетел на колапс на политическата власт, както при опита за преврат през август 1991 г., и властта да се окаже на улицата. Тогава ще последват години на несигурност. Алтернативата би била Путин да успее да мобилизира тайната си полиция и да превърне Русия в нова Северна Корея, което би било много лош вариант. Трудно е да се различи някакъв среден път в тази драматична ситуация.

Западът трябва да започне да планира краха, каквито и да са последствията. Ако Путин укрепи властта си, западната политика трябва да действа съответно. Санкциите срещу Русия трябва да се запазят, докато всички руски войски не напуснат Украйна. Докато Западът трябва да предложи на Украйна значителна материална подкрепа за нейното възстановяване, санкциите срещу Русия трябва да продължат, докато не се съгласи да плати репарации за ужасните щети, които е причини. Бъдещите потоци от руски емигранти вероятно ще надхвърлят милионите, които в момента изтичат от Украйна.

Ако Путин загуби властта обаче, бъдещето на Русия изглежда много по-обнадеждаващо. Може да се очакват безредици, но ако в крайна сметка се установи демократичен режим, Западът трябва предостави правилния план на Маршал, което не направи през 1991 г. Да се ​​надяваме, че предходното западно възстановяване на Украйна може да послужи като генерален план.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка