БНБ: Ръстът на българската икономика ще се ускори до 2,7 % през 2024 и ще достигне 3,6% през 2025 г.

БНБ: Ръстът на българската икономика ще се ускори до 2,7 % през 2024 и ще достигне 3,6% през 2025 г.

 Растежът на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) на България ще се ускори  до 2,7 на сто през 2024 г. и до 3,6 на сто през 2025 г. най-вече поради преустановяване на наблюдаваното през 2023 г. понижение на запасите в икономиката, както и поради очакваното значително ускоряване на растежа на инвестициите, свързани с изпълнението на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).Това се казва в  ноемврийската макроикономическа прогноза на Българската народна банка( БНБ), оповестена днес. 

Ръстът на БВП през 2023 г. ще е 1,9 на сто 

Според прогнозата на централната банка реалният ръст на  БВП ще възлезе на 1,9 на сто през 2023 г. спрямо 3,9 на сто през 2022 г.  За този ръст ще допринасят едновременно вътрешното търсене и нетният износ, докато изменението на запасите се предвижда да има силно отрицателно въздействие. Подобряването на вътрешното търсене ще се определя от растежа на крайните потребителски разходи, подкрепяни от нарастващите заплати, повишения размер на пенсиите и другите социални трансфери, както и от ниската
склонност на домакинствата към спестяване.

Темпът на инфлацията ще се забави до 3,1 на сто в края на 2024 г.

Централната банка прогнозира още, че годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) ще се забавии до 6,1 на сто в края на 2023 г. най-вече поради проявяването на базов ефект от силното нарастване на потребителските цени през предходната година.

" Средно за 2023 г. прогнозираме общата инфлация да възлезе на 8,8 на сто, като в краткосрочен план очакваме проинфлационният натиск, произтичащ от нарастването на разходите на фирмите за труд, задълбочаващия се недостиг на работна сила и силното частно потребление, да остане значителен и да продължи да оказва влияние за ограничената степен и скорост на пренасяне на понижаващите се международни цени на суровините върху крайните потребителски цени в България", пише още в макроикономическата прогноза на Централната банка. Темпът на нарастване на ХИПЦ ще се забави до 3,1 на сто в края на 2024 г. (при средногодишна стойност от 4,3 на сто) и да остане на това ниво и в края на 2025 г. (при средногодишна стойност от 3,1 на сто).

Рисковете пред глобалните икономически перспективи продължават да нарастват, като военният конфликт между Израел и "Хамас" увеличи допълнително геополитическото напрежение. Текущите допускания за развитието на глобалната икономическа активност, които са изготвени преди военния конфликт между Израел и "Хамас", предполагат, че отрицателен шок във външното търсене на стоки и услуги от България ще се реализира главно през третото тримесечие на 2023 г., но той ще бъде ограничен и краткотраен. В резултат растежът на външното търсене през 2023 г. ще остане сравнително слаб в исторически план, но ще се засили отново в началото на 2024 г., като се повиши от 1,1 на сто през 2023 г. до близо 3 на сто през 2024 г. и 2025 г. Според очакванията на пазарните участници, през 2023 г. цените в евро на международните пазари на всички основни групи суровини ще се понижат спрямо предходната година, но при храните и петролните продукти те ще останат по-високи в сравнение с 2021 г. 

Очакванията на пазарните участници за краткосрочните лихвени проценти в еврозоната са за преустановяване през четвъртото тримесечие на 2023 г. на тенденцията към повишаването им, последвана от постепенен спад, пише още в прогнозата на БНБ.

Запазващият се висок приток на привлечени средства, значителната ликвидност и силната конкуренция в банковия сектор продължиха да ограничават ефектите от затягането на паричната политика на ЕЦБ върху лихвените проценти по депозитите и кредитите в България, което остава осо18 При прогнозирането на равнището на безработица са използвани очакванията за измененията на населението от последната налична демографска прогноза на НСИ, която е изготвена преди преброяването през 2021  г. особено силно изразено в сектора на домакинствата. Тези фактори бяха предпоставка ефектите от предприетата от БНБ мярка за повишаване на ставката на задължителните минимални резерви (ЗМР) по привлечените от банките средства до 12% от 1  юли 2023 г., целяща затягане на монетарните условия в страната, също да бъдат сравнително ограничени в периода до края на третото тримесечие на годината, пишат още от БНБ

Лихвите по кредитите и депозититите ще достигнат най-високите си стойности през следващите 2 г.

. "Очакваме през следващите тримесечия процесът на повишение на лихвените проценти по депозитите и кредитите за домакинствата постепенно да се засили, като лихвените проценти достигнат най-високи стойности в края на 2024 г. и в началото на 2025 г., след което да се задържат на нива, близо до вече достигнатите. Годишният растеж на депозитите на частния сектор се очаква да продължи да следва тенденция към постепенно забавяне и да възлезе на 8.9% в края на 2023  г., след което да се понижи до 8.1% в края на 2024  г. и до 7.5% в края 2025  г. Основно влияние за низходящата динамика се очаква да има прогнозираното забавяне на растежа на заплатите, както и сравнително бавното повишаване на лихвените проценти на банките по привлечените средства.

Годишният растеж на кредита за неправителствения сектор се очаква да се забави до 9.8% в края на 2023  г. и допълнително до 6.7% в края на 2024  г. и 5.6% в края на 2025  г., за което ще допринесат понижаването на инфлацията, прогнозираното повишение на лихвените проценти по новоотпуснатите кредити, както и сравнително ниската инвестиционна активност на фирмите в частния сектор", се казва още в макроикономическата прогноза на централната банка.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ