Новата икономика: Как „билетът“ на Африка за просперитет подхрани дългова бомба

През 2002 г. Африка изглеждаше готова да се издигне. Богатите нации кредитори заличаваха милиарди долари непоносим дълг от счетоводните книги на страните на юг от Сахара, а глобалното търсене на стоките, изнасяни от региона, нарастваше, зареждайки надеждите за устойчив икономически бум.

Организацията на обединените нации, подкрепяна от Съединените щати, имаше план за подхранване на експанзията: суверенни кредитни рейтинги. Тези показатели - по същество информирано предположение за способността на нацията да изплаща кредиторите - за първи път биха позволили на широка част от най-бедния регион на Земята да привлече жадни за печалба инвеститори на световния пазар на облигации. А парите, взети назаем, няма да идват със строг контрол върху това как ще бъдат изразходвани, какъвто е случаят с финансирането от многостранни институции като Международния валутен фонд. ООН обяви инициативата като „нападение срещу бедността в страните от Субсахарска Африка“.  Днес оптимизмът е избледнял, отмит от потопа от дългове, пише Ройтерс. Преди дни главният секретар на Икономическата комисия на ООП за Африка Клавер Гатете съобщи общият суверенен дълг на държавите от континента е достигнал 1 трилион долара

От съществено значение за плана бяха „Големите три“ базирани в САЩ агенции за кредитен рейтинг – S&P Global Ratings, Moody’s Ratings и Fitch Ratings, които заедно представляват повече от 90% от глобалните рейтинги. Рейтинговите агенции събират такси за услугите си и започват да прилагат комплексните си анализи в региона. Като се има предвид проблемната икономическа история и условията на Африка на юг от Сахара, не беше изненада, че Голямата тройка даде на повечето страни оценки под инвестиционния клас или „боклук“. Тези ниски резултати означаваха, че страните трябваше да плащат по-високи лихвени проценти по своите облигации, за да привлекат инвеститори, които иначе можеха да се въздържат от риска. Мисленето по онова време беше, че рейтингите на африканските страни ще се подобрят и разходите им за заеми ще намалеят, тъй като техните растящи икономики им позволяват както да изплатят дълговете си, така и да инвестират в развитие.

Дузина страни са взели над 200 млрд.от чуждестранни инвеститори в облигации.

Вместо това стремежът към кредитни рейтинги постави тези нации по пътя към задлъжняване, който мнозина не могат да си позволят. През последните две десетилетия повече от дузина страни на юг от Сахара са заели близо 200 милиарда долара от чуждестранни инвеститори в облигации, според данни на Световната банка. Тъй като финансите на техните нации се провалиха, африканските лидери нападнаха рейтинговите агенции с обвинения, че фирмите са пристрастни в оценките си. Ройтерс не откри доказателства за системни пристрастия в рейтингите на Голямата тройка за региона. По-скоро дълговата криза в Африка подчертава потенциалните клопки, когато сложните финансови пазари се срещнат с бедни страни, нетърпеливи за развитие.

След десетки интервюта с настоящи и бивши служители на Голямата тройка, големи инвеститори и длъжностни лица от правителства и мултинационални организации, заедно с преглед на стотици страници регулаторни и правни документи, Ройтерс установи, че Голямата трима не са напълно подготвени за предизвикателствата да дадат рейтинг на регион, затънал в бедност и незапознат с процеса, и че много от участващите нации не бяха готови за потока от пари, който техните кредитни рейтинги отключиха. Резултатът: Милиарди долари, предназначени за плащане на крайно необходими подобрения на инфраструктурата, образованието и здравеопазването, сега отиват за лихвени плащания.

Дълговете са се удвоили 

Средният коефициент на задлъжнялост на Африка на юг от Сахара почти се е удвоил през последното десетилетие — от 30% от брутния вътрешен продукт в края на 2013 г. до почти 60% през 2022 г. Регионът днес има най-висок процент на крайна бедност в света.

Когато обслужването на дълга измества разходите за инфраструктура и други обществени блага, „страната не расте и вие просто се озовавате в порочния кръг на бедността“, каза Кристофър Егертън-Уорбъртън, съдружник-основател на Lion's Head Global Partners, Лондон базирана инвестиционна банка, която е съветвала африканските правителства.
Финансовото бреме носи смъртоносен потенциал. През юни избухнаха антиправителствени бунтове в Кения в знак на протест срещу предложените увеличения на данъците, включително налози върху хляб, олио и други основни продукти, за да се подпомогне финансирането на плащанията по приблизително 80 милиарда долара, които Кения дължи на кредиторите. Безредиците, които продължиха и след оттеглянето на предложението, оставиха десетки убити и много повече ранени.

Лошият късмет играе роля в дълговата катастрофа на Африка. Някои нации не бяха готови, когато цените на суровините, които са в основата на техните икономики, паднаха. След като пандемията от COVID-19 затвори глобалната икономика, предпазливите инвеститори в облигации се оттеглиха. Тримата големи намалиха рейтингите на много страни на юг от Сахара. След това, когато глобалната инфлация тласна нагоре, големите централни банки повишиха лихвените проценти, увеличавайки разходите по заеми. Няколко африкански нации в крайна сметка изпаднаха в неизпълнение на облигациите си или се борят да изплатят дългове. Това се случи с Гана, водещ производител на какао. Тя изпадна в неизпълнение на по-голямата част от външния си дълг през 2022 г., след като нарастващите разходи по дълга накараха Moody's да намали кредитния й рейтинг. Тогава Гана каза, че нейните лихвени плащания поглъщат до 100% от държавните приходи.

След понижаването на рейтинга Министерството на финансите на Гана се прицели в Moody's, издавайки изявление, в което твърди „институционализирано пристрастие“ и заявява: „Ние активно ще продължим да подкрепяме глобалния протест срещу този левиатан“.
Министерството публично посочи базирания в Париж водещ анализатор за Гана и нейния ръководител и заяви, че тя не е посещавала Гана, откакто Moody's я е назначила да работи там по-рано същата година. Moody’s отказа да коментира епизода. Нито анализаторът, нито нейният ръководител отговориха на исканията за коментар.

В реакцията си на понижаването на рейтинга Гана се присъедини към нарастващия хор от критики към "Тримата големи" от страна на африканските лидери, докато те наблюдаваха как техните и без това ниски кредитни рейтинги увяхват и потоците от финансиране пресъхват. Тогавашният сенегалски президент Маки Сал през 2022 г. осъди „понякога много произволните рейтинги“. Президентът на Кения Уилям Руто каза миналата година, че процесът „трябва да бъде преразгледан“. В изявление за Ройтерс през март министърът на финансите Уейл Едън от Нигерия каза: „Притеснението е, че използваните методологии може да не се прилагат последователно навсякъде, особено за африканските страни.“

Ройтерс поиска от официални лица от четирите страни доказателства в подкрепа на твърденията за пристрастност. Никой не предостави никакви.

S&P отказва коментар за тази статия. След многократни искания за коментар, от Moody's изпращат на Ройтерс кратко изявление, в което се казва: „Ние подкрепяме представянето на нашите суверенни кредитни рейтинги, прилагането на нашата глобална методология и строгите процеси, които използваме, за да гарантираме тяхната точност, независимост и интегритет."

В интервю за Reuters Ян Фридрих, базиран в Хонконг ръководител на Fitch за суверенни рейтинги за Европа, Близкия изток и Африка, каза, че твърденията на африканските лидери за пристрастия се основават на погрешното разбиране, че всички региони споделят подобни рискови профили и трябва да имат подобни кредитни рейтинги. „Нашият отговор, разбира се, е, че не рейтингите са необичайно разпределени“, каза той. „Африканските страни имат необичайни характеристики.“

Фридрих отбеляза например, че за 2023 г. държавният дълг в Африка на юг от Сахара е бил около 340% от приходите - далеч най-лошият от всички региони в света. „За икономики, които имат такива характеристики, които са толкова различни... не трябва да е изненада, че има значителна разлика в кредитоспособността“, каза той.

Няма доказаталства за пристрастност

Ройтерс прегледа изследванията на глобалните суверенни рейтинги и не откри доказателства за пристрастност в рейтингите на Голямата тройка за Субсахарска Африка. Десет учени, анализатори и икономисти, които са създали модели за възпроизвеждане на рейтинговия процес на фирмите, казаха пред Ройтерс в отделни интервюта и бележки, че не са открили значими несъответствия между рейтингите на Голямата тройка, присвоени на страните на юг от Сахара, и рейтингите, предложени от техните собствени модели.

Въпреки че рейтинговите агенции не публикуват своите модели в тяхната цялост, те са ги описали достатъчно подробно, за да могат изследователите надеждно да ги възпроизведат - смесица от количествен анализ на фактори като дълговото бреме на нацията и качествени оценки на управлението и институционалната сила.

Нито 10-те изследователи, нито 20 допълнителни икономисти и академици, интервюирани за моделирането, включително критици на рейтинговите агенции, са успели да насочат Ройтерс към каквито и да е проучвания, които откриват пристрастия чрез прилагане на рейтингова методология, подобна на публикуваната от рейтинговите агенции. „Няма ясна, категорична пристрастност към африканските страни по отношение на кредитните рейтинги“, каза Оливър Такавира, икономист от университета в Йоханесбург, който е съавтор на статия, разглеждаща две десетилетия рейтинги за Южна Африка. Такавира каза, че неговият модел съответства на заключенията на рейтинговата агенция в 93% от случаите.

Все пак, той разбира разочарованието на африканските страни. Те „не знаят какви методологии или критерии се използват от агенциите за кредитен рейтинг“, каза Такавира пред Ройтерс. Това ги кара да се чувстват уязвими и те приемат, че ниските оценки са резултат от пристрастия, каза той. В процеса на кредитен рейтинг Тримата големи трябва да съберат масиви от надеждни, стандартизирани данни, информация, която е трудно достъпна в много африкански нации с големи, непроследени неформални икономики.

Почти всички анализатори на агенции работят в столици или финансови центрове извън Африка – места като Ню Йорк, Лондон и Хонконг. А рейтингите могат да бъдат подбити от липсата на прозрачност на правителството, ендемичната корупция, политическата нестабилност и гражданските борби, които засягат части от региона. Fitch няма офиси в Африка. На своите уебсайтове Moody's и S&P изброяват само офиси в Южна Африка; взети заедно, двете компании имат шепа филиали, опериращи на континента. В Европейския съюз разпоредбите изискват агенциите, оценяващи държавите, и ключовите институции да имат физическо присъствие в блока.

Фридерих, изпълнителен директор на Fitch, каза, че не е възможно да има офис във всяка африканска страна и че като се имат предвид предизвикателствата на инфраструктурата на континента, не е „винаги по-лесно да се лети от едно място в Африка до друго, отколкото извън Африка“. В Програмата за развитие на ООН, агенцията, която играе важна роля в усилията за получаване на кредитни рейтинги за нациите на юг от Сахара, старши икономистът Реймънд Гилпин не се съгласи, като каза, че е „несъвестно“ Тримата големи да нямат по-голямо присъствие на континента. В същото време той каза, че не вижда пристрастия в начина, по който Тримата големи прилагат своите методологии, и повтори други служители и академици, когато каза пред Ройтерс, че работата на рейтинговите агенции може да бъде възпрепятствана от местните реалности.

Той и други, запознати с усилията за оценка, казаха, че много африкански страни нямат основните изисквания за процеса, като сложни, надеждни набори от данни. Рейтинговите агенции „няма да получат ясна представа какъв всъщност е рискът в тези контексти“, каза Гилпин, ръководител на екипа за стратегия, анализ и изследване на ПРООН за Африка. „Това не е по вина на агенциите. Това е просто пейзажът, в който работят.“ В началото на инициативата, каза Гилпин, съмненията относно способността на африканските нации да отговорят на изискванията на рейтинговия процес бяха преодолени от убеждението, че „извършването на техните суверенни рейтинги е нещо положително“ за постигане на целите за развитие.

На въпрос за ролята на САЩ в осигуряването на суверенни кредитни рейтинги за Африка и какво произтича от това, Джой Басу, заместник-помощник-държавен секретар на САЩ по африканските въпроси, каза в изявление за Reuters: „Международните рейтингови агенции играят критична роля за отключването на частни кредит." Тя добави: „Важно е приносът на рейтингите да е обективен и прозрачен — и да се прилага справедливо сред регионите.“ Тя не обърна специално внимание на твърденията за пристрастност на Голямата тройка. Някои ръководители от Голямата тройка казаха на Ройтерс, че от самото начало са виждали проблеми. Това бяха държави с неравномерна история на заеми, каза Дейвид Биърс, глобален ръководител на суверенните рейтинги на S&P, когато инициативата започна с Програмата за развитие на ООН. „Никога не съм се съмнявал, че ще има неизпълнение“, каза Биърс, вече пенсиониран. Той и Фридрих от Fitch посочиха, че техните фирми предоставят рейтингова услуга срещу заплащане и зависи от нациите и инвеститорите да я поемат оттам.

Последиците

Преди около 30 години Инициативата за тежко задлъжнелите бедни страни, оглавявана от Световната банка и МВФ, започна процеса на заличаване на дългове от над 100 милиарда долара за почти 40 държави, повечето от които в Африка на юг от Сахара, чрез комбинация от заеми, безвъзмездни средства и обратно изкупуване. В замяна страните-длъжници трябваше да се ангажират с промени в политиката и намаляване на бедността.

За да се финансира напредващото развитие, пазарът на еврооблигации, където парите могат да бъдат събрани бързо, се възприема като естествен избор, каза Зефирин Диабре, икономист от Буркина Фасо, който е работил по повишаването на рейтингите, докато е бил в ПРООН. Еврооблигациите - дългови ценни книжа, деноминирани във валута, различна от тази на страната на емитента, обикновено щатски долари - възлизат на най-малко 113,5 милиарда долара облигации, емитирани от страни на юг от Сахара от 2004 г., според данни на JPMorgan.

„Световната банка не може да им даде всички тези пари под формата на облекчени заеми“ – тоест заеми с по-ниски от пазарните лихви, каза Диабре.
Правителството на САЩ подкрепи идеята за кредитни рейтинги за Субсахарска Африка. На конференция на Държавния департамент през 2002 г. във Вашингтон, окръг Колумбия, тогавашният държавен секретар Колин Пауъл каза пред аудитория, включваща много африкански служители: „Суверенният кредитен рейтинг може да бъде билет за вашата страна към ползите от глобалната икономика и към капиталовите потоци, които съществуват в глобалната икономика и ние сме тук днес, за да ви помогнем да спечелите този билет.“