Шест пъти ще се увеличи търсенето на критични суровини през 2030 година

Шест пъти ще се увеличи търсенето на критични суровини през 2030 година

България ще разработи специален закон и своя Национална стратегия за критичните суровини още през тази година. Това стана ясно по време на шестото издание на Европейския минен бизнес форум (ЕМБФ 2024), организиран от  Българската минно-геоложка камара в партньорство с Министерство на енергетиката и Европейската асоциация на минните индустрии (ЕВРОМИН), което се проведе в София. 

Водещи европейски и световни експерти, министри, политици и представители на бизнеса обсъдиха стратегиите за развитие на минния сектор в контекста на Законодателния акт за суровини от критично значение на Европейския съюз. 

 По отношение на много от суровините от критично значение ЕС разчита почти изцяло на внос и често доставчиците са силно концентрирани в малко на брой трети държави. Тази концентрация излага ЕС на значителни рискове, свързани със сигурността и стойността на доставките. От друга страна, с прехода към енергия от възобновяеми източници и с дигитализацията, през следващите десетилетия се очаква бързо нарастване на търсенето на някои от тези суровини в ЕС. Очакванията са търсенето да се увеличи до 6 пъти през 2030 г. и до 15 пъти през 2050 г. над настоящото потребление. От приоритетно значение за индустрията все повече е нуждата от диверсификация по веригата на доставките на суровини от критична важност, осигуряването на суровинна независимост и повишена конкурентоспособност на Съюза. 

Стъпките в тази посока бяха очертани в рамките на ЕМБФ 2024 и са записани в разпространен Манифест на Европейската минна асоциация Евромин. Сред основните са: проучване на налични и разкриването на нови находища, както и увеличение на добива в рамките на ЕС от досегашните 3% на поне 10%, идентифициране на стратегически проекти и ускорени процедури на издаване на разрешения за проучване и добив на подземни богатства.

 Сред приоритетите пред минерално-суровинната индустрия е постигането на баланс между целите и опазването на околната среда. „Не бива да се допуска прекомерно рестриктивната регулаторна рамка в ЕС да постави европейските добивни компании в неравностойно положение спрямо компаниите от останалите части на света, което би ги направило неконкурентоспособни, посочи председателят на Българската минно-геоложка камара инж. Драгомир Драганов. 

По думите му правителствата и държавните институции трябва да осигурят и предвидима инвестиционна среда, необходимата политическа и законодателна сигурност за компаниите, за да имат те увереността да инвестират и развиват минни проекти, нужни за зеления преход.

 Приемането на Законовия акт за критични суровини изпраща силен сигнал, но сам по себе си не е достатъчен. Все още липсват жизненоважни елементи, за да се осигури енергийната трансформация и нуждите от суровини за нашето общество, коментира генералният директор на Евромин Ролф Куби. По думите му е необходимо да се осигури съгласуваност, да се работи върху ESG и устойчивостта, да се стремим към съвършенство, инвестиции и отговорен добив, като същевременно насърчаваме и вторичното извличане насуровини. 

 Д-р Мартин Лендж от Главна дирекция „Енергоинтензивна индустрия“ на Европейската комисия заяви, че добивният  бизнес ще внедрява стандартите за екологична, социална и управленска политика. Той акцентира върху важността на европейския добив на критични суровини, за да се намали зависимостта от китайския внос, която се отразява върху устойчивостта във веригата на стойността на европейските компании. 

 За необходимостта от това да има европейски комисар, който да се съсредоточи върху достъпа до суровини говори главният изпълнителен директор на Шведската индустриална асоциация Svemin и член на Изпълнителния комитет на ЕВРОМИН Мария Сунер. По думите на Сунер освен изработването на ново законодателство, трябва да се прегледа и подобри съществуващото, за да няма противоречия, които да създават проблеми пред добива на суровини.

Провеждането на  Европейския минен бизнес форум отново подчертава водещата роля на минния бранш у нас и в Европа, посочи заместник-министърът на енергетиката Красимир Ненов. Той акцентира върху важността на устойчивите вериги на стойност, особено в контекста на стратегическата рамка на критичните суровини, и призова за продължаване на открития диалог между правителствата, науката и бизнеса. Според него, подобен подход ще създаде подходящ инвестиционен климат, който ще задържи съществуващите инвеститори и ще привлече нови.

От особена важност е фактът, че на европейско ниво се поставя въпросът за индустриалната политика, която да е ориентирана към бъдещето и да декарбонизира индустрията с чисти технологии по конкурентен начин, каза зам.-министърът на икономиката Николай Павлов, който също взе участие във форума. По думите му законодателният акт за промишленост с нулеви емисии и законодателният акт за суровините от критично значение, са стълбовете в новия подход на европейската индустриална политика. 

 От бранша очакват въпросите, предмет на дискусия по време на ЕМБФ 2024‘, да станат част от дневния ред не само на представителите на минерално-суровинната индустрия, но и на всички институции, отговорни за развитието на отрасъла.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ