Световната банка: Реалният глобален БВП се очаква да нарасне с 2,1% през 2023 г.

Глобалният растеж се забави рязко и рискът от финансов стрес в нововъзникващите пазари и развиващите се икономики (EMDE) се засилва на фона на повишените глобални лихвени проценти. Това се казва в последния доклад на Световната банка за глобалните икономически перспективи.

Глобалният растеж ще се забави през тази година

Очаква се глобалният растеж да се забави от 3,1% през 2022 г. до 2,1% през 2023 г. В развиващите се икономики, различни от Китай, растежът се очаква да се забави до 2,9% тази година от 4,1% през миналата година. Тези прогнози отразяват широкообхватни понижения.

„Най-сигурният начин за намаляване на бедността и разпространение на просперитета е чрез заетост – а по-бавният растеж прави създаването на работни места много по-трудно“, каза президентът на Групата на Световната банка Аджай Банга. „Важно е да имате предвид, че прогнозите за растеж не са съдба. Имаме възможност да обърнем прилива, но това ще отнеме всички да работим заедно.”

Повечето развиващи се икономики са претърпели само ограничена вреда от скорошния банков стрес в развитите икономики досега, но сега те плават в опасни води. С все по-рестриктивните глобални кредитни условия, една от всеки четири EMDE на практика е загубила достъп до международните пазари на облигации. Натискът е особено остър за развиващи се икономики с основни уязвимости като ниска кредитоспособност. Прогнозите за растеж на тези икономики за 2023 г. са по-малко от половината от тези отпреди година, което ги прави силно уязвими на допълнителни шокове.

„Световната икономика е в несигурно положение“, каза Индермит Гил, главен икономист и старши вицепрезидент на Групата на Световната банка. „Извън Източна и Южна Азия е далеч от динамиката, необходима за премахване на бедността, противодействие на изменението на климата и попълване на човешкия капитал. През 2023 г. търговията ще нарасне с по-малко от една трета от темпото си в годините преди пандемията. В нововъзникващите пазари и развиващите се икономики натискът върху дълга нараства поради по-високите лихвени проценти. Фискалните слабости вече насочиха много страни с ниски доходи към дългови затруднения. Междувременно нуждите от финансиране за постигане на целите за устойчиво развитие са много по-големи дори от най-оптимистичните прогнози за частни инвестиции.

Прогнозата за 2024 г.

Последните прогнози показват, че припокриващите се сътресения от пандемията, руската инвазия в Украйна и рязкото забавяне на фона на тесните глобални финансови условия са нанесли трайно забавяне на развитието в развиващите се иконимиики, което ще продължи в обозримо бъдеще. Очаква се до края на 2024 г. икономическата активност в тези икономики да бъде с около 5% под нивата, прогнозирани в навечерието на пандемията. В страните с ниски доходи – особено в най-бедните – щетите са сериозни: в повече от една трета от тези страни доходите на глава от населението през 2024 г. все още ще бъдат под нивата от 2019 г. Този слаб темп на растеж на доходите ще затвърди крайната бедност в много страни с ниски доходи, се казва още в доклада.

„Много развиващи се икономики се борят да се справят със слаб растеж, постоянно висока инфлация и рекордни нива на дълг. И все пак нови опасности – като възможността за по-широко разпространени ефекти от подновен финансов стрес в напредналите икономики – могат да направят нещата още по-лоши за тях“, каза Айхан Косе, заместник-главен икономист на Групата на Световната банка. „Политиците в тези икономики трябва да действат незабавно, за да предотвратят финансовата зараза и да намалят краткосрочните вътрешни уязвимости.“

В напредналите икономики растежът ще се забави от 2,6% през 2022 г. до 0,7% тази година и ще остане слаб през 2024 г., се казва в доклада. След растеж от 1,1% през 2023 г. икономиката на САЩ се очаква да се забави до 0,8% през 2024 г., главно поради продължаващото въздействие на рязкото покачване на лихвените проценти през последната година и половина. В еврозоната се прогнозира растежът да се забави до 0,4% през 2023 г. от 3,5% през 2022 г. поради забавения ефект от затягането на паричната политика и увеличенията на цените на енергията.

Повишенията на лихвените проценти в САЩ 

Докладът също така предлага анализ на това как повишенията на лихвените проценти в САЩ влияят на развиващите се икономики. По-голямата част от нарастването на доходността на двугодишните държавни облигации през последната година и половина се дължи на очакванията на инвеститорите за ястребовата парична политика на САЩ за контролиране на инфлацията. Според доклада този конкретен тип увеличения на лихвените проценти е свързан с неблагоприятни финансови ефекти в развиващите се икономики, включително по-голяма вероятност от финансова криза. Освен това тези ефекти са по-изразени в страни с по-голяма икономическа уязвимост. По-специално, граничните пазари – тези с по-слабо развити финансови пазари и по-ограничен достъп до международен капитал – са склонни да виждат извънредно големи увеличения на разходите по заеми; например суверенните рискови спредове на граничните пазари са склонни да нарастват повече от три пъти повече от тези в други развиващи се икономики.

Освен това докладът на Световната банка предоставя цялостна оценка на предизвикателствата на фискалната политика, пред които са изправени икономиките с ниски доходи. Тези държави са в тежко положение. Повишаването на лихвените проценти усложни влошаването на техните фискални позиции през последното десетилетие.

Държавният дълг сега е средно около 70% от БВП. Лихвените плащания изяждат нарастваща част от ограничените държавни приходи. 14 страни с ниски доходи вече са в или са изложени на висок риск от дългово затруднение, посочват още от Световната банка.