Световната банка: Дългът в развитите икономики засилва световните главоболия

Развитите икономики по света са изправени пред проблем с дълга и това натежава допълнително върху другите главоболия в световната икономика, докато централните банки продължават да се борят с устойчивата инфлация. Това заяви пред Си Ен Би Си президентът на Световната банка Дейвид Малпас по време на срещата на финансовите министри и управителите на централните банки от Г-7 в Япония.

Малпас подчерта, че рекордно високите нива на глобален дълг трябва да бъдат адресирани, за да се постигне по-добра стабилност.

„Нивата на съотношение дълг/БВП в развитите икономики са по-високи от всякога“, каза той, като добави, че развиващите се страни също са изправени пред подобен проблем. „Това означава, че икономиката трябва да работи много по-усилено, само за да върне парите, които вече са взети назаем“, обясни Малпас.

Световната банка подчерта необходимостта от прозрачност при справянето с нарастващия дълг на фона на редица глобални икономически проблеми, включително стрес в банковия сектор и лепкава инфлация.

Миналия месец организацията председателства кръглата маса за глобалния държавен дълг във Вашингтон и отново отправи призив за споделяне на информация, за да се ускори процесът на преструктуриране на дълга в света.

В доклада си в края на годината, публикуван през декември, Световната банка заяви, че общият външен дълг на страните с ниски и средни доходи се е увеличил с 5,6% в номинално изражение до 9 трлн. долара.

Международният институт по финанси изчисли по-рано тази година, че номиналната стойност на глобалния дълг се е понижила спрямо нивата от 2020 г., достигайки ниво от под 300 трлн. долара през 2022 г.

„Едно от нещата за развитите икономики е да се опитат да намерят стабилна среда, така че растежът да може да се възстанови, което е наистина важно за света в този момент“, каза Малпас пред Си Ен Би Си.

  „Безрисковият процент се е повишил спрямо развитите икономики, но кредитните спредове са се разширили и за развиващите се страни“, каза още той.

Безрисковата норма на възвръщаемост показва лихвения процент, който инвеститорът може да очакват да спечелят от инвестиция, която носи нулев риск.

„Те [инвеститорите] винаги първо ще изберат най-сигурните напреднали икономики, така че това, което остава, е нещото, което може да се влее в развиващите се страни, а то просто не е достатъчно“, каза Малпас, като добави, че по-слабо развитите икономики са изправени пред „двоен удар под формата на увеличени разходи за дългово бреме и липса на възможност за неговото прехвърляне“.

На въпрос за това какви са плановете му, след като се оттегли през юни, той каза, че „проучва различни възможности“.

„Бяхме толкова заети в банката с неща, които са наистина важни – този дълг, инициативата за растеж, ние сме в последното тримесечие на нашата фискална година“, каза той.