Ти, който вчера…

Ти, който вчера…

 Ти, който като същински Арахангел Михаил си се приел насериозно в ролята на пешеходски душевадец, едва ли смееш да ходиш пеша по улиците, защото вероятно те е страх, че такъв като теб или по-ненормален може да те прати на някое светло и студено място. Погледна ме и почти чух как двете ти мозъчни клетки изтракаха като слаботокови релета: „…тоя нема да ми ритне колата, нема да му спирам!“ Няма защо да ти обяснявам точно на тебе, че утре на зебрата друг „светия“ може да сгази жена ти или детето ти… Познавайки те добре, те сигурно внимават повече, когато пресичат.

Ти гледаш на пешеходците като на нисша форма на живот, която има право на рисковано провиране между твоя таралясник и тези на останалите свръхчовеци, които кръстосват по Важните Си Дела тесните и задръстени софийски улици. Твоята крехка и съмнителна връзка с цивилизованото поведение е фактът, че имаш книжка и малко пари, с които можеш да си позволиш автомобил-оръжие, с който хладнокръвно и лесно можеш да отнемеш живота на човек, когото не познаваш. И въпреки всичко – идва Коледа. Дори на война, хората в окопите спират да се стрелят, за да празнуват и да си докажат, че един ден войната може да свърши и да живеят пак по-човешки. Тази, в която участваш, няма край…

Едва ли си представяш също, че всеки жалък пешеходец е стотинка, която НЕ плащаш за литър гориво. Защото много те притеснява, че хобито ти да караш сякаш си единствен на пътя, започна да струва доста по-скъпо. Аз също имам кола и все по-рядко я карам – И заради такива като тебе. Не ме е страх да си призная, че ме е СТРАХ от факта, че кретените на пътя имат смазващо числено превъзходство. Установих, че всекидневното псуване, свиркане, паркиране, престрояване и засичане ми пречат да мисля. А мисленето отличава човека и някои еволюционно по-развити биологични форми от недотам развитите и подчинени на инстинкта си твари. И затова, често и напълно доброволно излизам на улицата невъоръжен. Спирам на пешеходната пътека точно преди да минеш през краката ми; преди, с някакъв дивашки шофьорски рефлекс ритах колите, които ми отнемаха предимството на пешеходната пътека – малкото условно парче земя, което би трябвало да мога да използвам, за да премина улицата. Сега просто вдигам ръце и отминавам…

И въпреки, че само преди малко Ти обясних, колко си прост и опасен – пожелавам ти НИКОГА да не ти се случва да успееш да сториш това, което всеки път се силиш да направиш – да удариш човек на пътя...

 

 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Boeing понижи прогнозата си за търсенето на пътнически самолети през следващите 20 години
Иран отхвърля преговорите за прекратяване на огъня, докато е под израелски обстрел. Тръмп вижда Путин като посредник за мир
Зеленски призова лидерите на страните от Г-7 да засилят натиска над Русия по време на срещата си в Канада
На днешната дата, 16 юни. Рождениците днес
Зеленски се надява ескалацията между Израел и Иран да не доведе до спад в помощта за Киев
Тръмп декларира приходи за над 600 млн. долара от крипто, голф, лицензионни такси
Цитат на деня
Премиерът Желязков: Българският модел е достатъчно стабилен, за да сме част от еврозоната