Помнят ли управляващите старци уроците на световните войни?

Демократичният свят е разтревожен, дори шокиран, не просто от участието на Индия на парада на Ши в Китай. А от топлото, дружеско, задушевно общуване между лидерите на трите най-големи държави в Азия: Китай, Русия и Индия - увенчано с крепко тройно запечатване на ръцете им.

Изненадата идва от меко казано иначе хладните отношения между Индия и Китай. Не само заради икономическата конкуренция между континентална съществуваща и изгряваща супер сила. И не защото Индия е демокрация, а Китай автокрация. 

Само преди пет години беше последният граничен конфликт между тях. А съвсем наскоро Индия приключи поредния въоръжен сблъсък със своя архивраг Пакистан - чийто най-важен стратегически и военен съюзник е Китай. А Китай изключително силно зависи от Пакистан за директен излаз на Индийския океан за своя експорт към Европа и Африка. С други думи, Пакистан за Китай е нещо като Калифорния за САЩ. 

Причината за посещението, разбира се, е Тръмп. Заради своята мания за Нобел, Тръмп е поискал от Моди предложение за наградата предвид “заслугите” му за прекратяване на конфликта между Индия и Пакистан. И понеже Моди отрече такива заслуги, Тръмп реши да му отмъсти с 50% мита върху огромния индийски износ за САЩ. Това са около 90 млрд. щ.д., или около 20% от целия износ.

Моди явно приема предизвикателството и цели да покаже на САЩ, че Индия има и други опции за своята търговия. Но далеч по-важно: че е склонен да работи заедно с Китай - което на практика значи срещу интересите на САЩ. Така, Тръмп може да заличи усилията на САЩ почти през целия 21 век за привличане на Индия към тяхната геополитическа орбита.

Разбира се, засега Моди дава повече знак, отколкото да е направил ясна геополитическа преориентация. Но все как не бива да се забравя, че Индия сега смята Русия за стратегически партньор: чрез покупките на нефт и изграждане на руски рафинерии в Индия подпомага - заедно с Китай - руската война в Европа. 

А и след Тръмп - със съмнителна форма за дълго управление - идва Ванс с индийска съпруга. Което също има значение. 

Но най-важното - на 1 септември отбелязахме 96-ата годишнина от началото на Втората световна война. Уви, нейните уроци никой от управляващите днес света старци не помни. А те са извлечени не само от страданията, а от метафизиката на човешките отношения:

1. Не може със сила да се постигне крайна победа без морална кауза.

2. Не може да се съюзиш с агресор, за да спечелиш без да платиш огромна цена.

3. Не може да наложиш устойчиво своята представа за света на други народи.

4. Не може да крепиш със сила превъзходството на една нация, раса или етнос над другите.

5. Не може дълго време достатъчно голям брой хора да бъдат заблудени от една мизантропска идеология и да я следват.

6. Не може да управляваш като делиш хората по партиен, класов, национален или етнически признак без това да доведе до твоята гибел.

7. Не може като повториш една лъжа хиляда пъти тя да остане дълго като "истина".

8. Не може да правиш компромиси с агресора с надежда той да спре с агресията си.

9. Не може да печелиш от бизнес с агресора, без това да се върне с обратна сила към теб.

10. Не може с война да се реши трайно нито един въпрос на човечеството.