Новата икономика: Тръмп и Европа
Какво значи завръщането на Тръмп за икономическото бъдеще на Европа? С една дума трудности. Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом представлява сериозно предизвикателство за Европа, която е силно зависима от САЩ в икономическо отношение. Очакванията са, че Тръмп ще възприеме значително по-агресивен подход към търговията и икономическите политики, което може да доведе до въвеждане на високи мита и други ограничителни мерки за европейските стоки. Освен това, новата администрация в САЩ вероятно ще е по-фокусирана от всякога върху стимулирането на иновациите и подобряване на конкурентоспособността на американската икономика. В този контекст, Европейският съюз ще трябва да се адаптира бързо или да изостане още повече спрямо задокеанския си „партньор“.
Тръмп нееднократно се е заканвал да наложи големи мита върху европейските стоки. С голяма вероятност това ще се случи. Последствията за Европа от 10-20% мито върху целия износ за САЩ биха били много тежки. Дори Тръмп да не изпълни заканите си изцяло, а да избере по-селективен подход, промишленият износ на ЕС със сигурност ще бъде засегнат. Това е голям проблем. Търговският излишък на ЕС с останалата част от света през 2023 е 38 милиарда евро. Това се дължи изцяло на огромния износ към САЩ, който е най-големия пазар за експорта от ЕС с близо 20% дял. Търговският излишък на ЕС със САЩ сам по себе си е 155 милиарда евро през 2023. Тоест, той е причината ЕС да има търговски излишък въобще.
С Китай, друг ключов външен пазар, търговският баланс на ЕС е на близо 400 милиарда дефицит. Съответно, ако Тръмп наложи дори само част от митата, които е заплашвал, че ще наложи, търговският излишък на ЕС се срива. Това означава, че икономическите проблеми, изпитвани през последните години от експортно-ориентирани икономики на държави като Германия ще се задълбочат. Икономическата стагнация вероятно ще прерасне в
пълна икономическа криза
Отвъд реториката, реалността е, че ЕС не е в никаква позиция да отвърне подобаващо. Около 1/4 от вноса на ЕС от САЩ е енергия - особено втечнен природен газ. Европа не може да си позволи да наложи сериозни мита върху вноса на енергия от САЩ, защото няма алтернатива. В миналото Русия би била такава алтернатива, но поради срива в дипломатическите отношения с нея и наложените ѝ санкции от страна на ЕС в момента ситуацията е коренно различна.
Германия десетилетия наред води откровено безумна политика в сферата на енергетиката, затваряйки ядрените си централи и поставяйки се във все по-голяма зависимост от внос на природен газ. Тежката промишленост на Германия, която е икономическото ѝ ядро, е изключително енергоемка. В момента, в който няма надежден източник на евтина енергия целият икономически модел на най-голямата европейска икономика започва да се клати из основи. Зеленият преход можеше да е преход не само към Европа без въглеродни емисии, но и към Европа без външна енергийна зависимост, без значение дали говорим за САЩ, Русия или Близкия Изток. Това можеше да се случи чрез залагането на развитието на ядрената енергетика като приоритет номер 1 в процеса на енергиен преход, но трябваше да се случи още преди десетилетия.
Това обаче дори не е цялата (неприятна) картина. Една от най-големите разлики между кампанията на Тръмп този изборен цикъл, в сравнение с предишните две, беше отношението на високотехлоногичния сектор спрямо него. Традиционно клонящи към Демократическата партия, много от най-успешните технологични предприемачи в САЩ, начело с Илън Мъск, този път бяха на страната на Тръмп. Мъск през последните месеци дори на практика стана част от екипа на кампанията на Тръмп и редовно се появяваше на негови предизборни събития. Това е показателно за промяната във фокуса на самия Тръмп в сферата на икономическата политика.
Всъщност може би е по-правилно да се говори за разширение на фокуса, отколкото за
фундаментална промяна
Ако през 2016 година икономическите послания на Тръмп бяха почти напълно фокусирани върху търговски протекционизъм, този път на преден план излизат и дерегулацията и иновацията. По време на кампанията Тръмп редовно говореше за нуждата от дерегулации с цел стимулирането на иновациите. Неведнъж спомена и нуждата от повече инвестиции в ядрената енергетика, паралелно с улекотен режим за добива на нефт и природен газ. В участието в подкаста на Джо Роугън, Тръмп говори надълго и нашироко за потенциала на ядрената енергетика и необходимостта от олекотяване на регулаторния режим, който е основна пречка пред нейното развитие. В рамките на своята кампания той също така обеща да отмени регулациите, които администрацията на Джо Байдън наложи върху най-новият и бързорастящ сегмент на дигиталния сектор – изкуствения интелект.
Междувременно, Илън Мъск му пригласяше и навлизаше в още по-големи детайли за действията, които е необходимо американското правителство да предприеме, за да подобри продуктивността и конкурентоспособността на американската икономика. И ако на Тръмп може и да му липсват достатъчно конкретни познания, за да проведе възможно най-оптималната програма на дерегулация, Мъск със сигурност има план. Не е случайно, че дори предложи създаването на ново звено, което да оптимизира работата на държавния апарат. През последните години от любимец основателят на Tesla и SpaceX се превърна в най-омразен бизнесмен на мейнстрийм медиите в САЩ, но нека не изпадаме в глупави заблуди, просто заради еволюцията в политическото му позициониране.
Става дума за може би най-успешният предприемач в сферата на високите технологии на 21 век. Една негова компания е основната причина САЩ все още да има най-развитата космическа програма в света, а друга негова компания е причината електрическите коли да са успешен потребителски продукт с глобален пазар. Би било грешка да подценяваме неговите способности, както и вероятното му огромно влияние в новата администрация на Тръмп. Американски журналисти от CNN казват, че Мъск е забелязан в Мар-а-Лаго при Тръмп през всеки един ден след изборите, докато новият президент взема решения относно състава на бъдещата си администрация.
Всичко това означава, че новата администрация на САЩ вероятно ще следва политики, които ще приоритизират иновациите, продуктивността и конкурентноспособността на американската икономика над всичко останало. Ако Европа не се събуди и не започне да следва сходен подход, старият континент е обречен да изостане още по-назад спрямо своя „партньор“ отвъд Атлантика. Свръхрегулирането, липсата на иновации и неглижирането на стратегическото значение на енергийната независимост (и ролята на ядрената енергия в това отношение) от които ЕС страда от десетилетия сега ще са по-пагубни от всякога. Ако Европа не се адаптира, нейната изостаналост ще се задълбочи и ще я постави в още по-голяма зависимост от Америка.
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.