Светът на „празните люлки“: Много или малко са 8 милиарда души

Светът на „празните люлки“: Много или малко са 8 милиарда души

Земята няма предварително зададена определена носеща способност за определен брой хора, твърдят съвременните демографи. Но твърде голямата разлика и непропорционалният растеж на населението в различните части на света може да предизвика глобални промени в социалния и икономически живот на планетата. Журналистът Брайън Уолш в статията си "Осем милиарда: твърде много или твърде малко" изследва едно от най-трайните убеждения за бъдещето на човечеството.

Според данните на ООН, на 15 ноември 2022 г. се роди осеммилиардният човек на планетата. Тази оценка е приблизителна, тъй като няма преброяване в реално време на всички живи хора на Земята, което означава, че е възможно погрешно оценяване на тези 8 милиарда. Той или тя най-вероятно е от Индия, където миналата година са родени над 23 милиона деца. И вероятно е момче, заради комбинацията от културни предпочитания и достъпа до аборти по избор на пол, който съществува в Индия. Това т.нар. хипотетично дете има всички шансове да доживее до началото на XXII век.

Колко още човешки същества ще живеят с него, за да видят как листът на календарът се обръща към 2100 година? Невъзможно е да се предвиди точно. Така, броят на населението на Земята, според демографите, през 2006 г. е 6,09 милиарда души. Това се различава от прогнозите на експертите на ООН от 1973 г., които смятаха, че към началото на хилядолетието хората ще бъдат повече с почти 410 милиона души.

По мнение на демографите, при среден сценарий на развитие, до 2100 г. световното население ще достигне около 10,4 милиарда души. Отношението към тази цифра определя и нашите възгледи за много неща - околната среда, политиката и дори дефинирането на целта на човешкото съществуване. Ако тази цифра ви изглежда като чудовищен знак за предстояща екологична и хуманитарна катастрофа, тогава не сте сами. Още през XVIII век английският духовник и икономист Томас Малтус пише: „Населението безкрайно надвишава капацитета на земята да произвежда средства за препитание.“

Отдавна е доказано, че възгледите на Малтус са дълбоко погрешни, но тази идея се оказва изключително упорита в подходите по темата. Ярък пример е една от най-влиятелните книги по въпроса - „Демографската бомба“, публикувана през 1968 г.

Но има и друг начин да погледнем към цифрата от 10,4 милиарда. Има опасения, че просто няма да успеем да го постигнем, защото населението расте с по-малко от 1% годишно, а това е много бавен темп, пише Уолш по въпроса.

Две трети от човечеството живее в региони, където раждаемостта през целия живот е под 2,1 деца на една жена. Това са страни катоСАЩ, но и Китай, като последните изоставиха политиката за едно дете и сега отчаяно се борят да обърнат ниската си раждаемост. Ако световната раждаемост намалее повече от очакваното, спадът може да започне по-рано и да бъде по-рязък и драматичен в тази страна.

Както Илън Мъск написа в Twitter тази година (той, след като има осем деца, изглежда прави всичко възможно да реши този проблем сам), нас ни очаква застаряващ свят на празни люлки, лишен от иновациите и енергията на младостта. Свят, в който „сривът на населението поради ниската раждаемост представлява сам по себе си далеч по-голям проблем, отколкото глобалното затопляне.“

Така, че кой е правият? Твърде много хора или твърде малко?

Истината е, че човешката популация е сложен въпрос и има 8 милиарда начина да сбъркате с концепциите за нея. Благодарение на технологичният прогрес може да бъдат приютени повече хора в една и съща територия на планетата. А трескавите страхове от пренаселване игнорират факта, че носещата способност и капацитет на Земята не са и никога не са били определяни.

От друга страна, тези, които се притесняват от недостатиг на население, пренебрегват факта, че демографската ситуация на планетата не е единен поток. Дори във време когато повечето богати страни се сблъскват със застаряване и евентуален демографски упадък, младото население от страните на юг от Сахара и някои региони на Южна Азия, ги очакват десетилетия на бурен ръст на раждаемостта.

Населението има огромно значение, но спорът дали сме много или малко, според Брайън Уолш, може да бъде колкото безкраен, толкова и безсмислен. Необходимо е коренно да променим отношението си към проблема. Това, от което се нуждаем, не е едно перфектно число, а свят, в който хората имат възможност и подкрепа да създадат желаните семейства, свят, в който демографията не е съдба, а избор.

Демографската бомба, която не избухна

Същността на тревогата от проблема с пренаселването е отлично изразена от Пол Ерлих (между другото, не демограф, а ентомолог) в книгата му от 1968 г. „Демографската бомба“. Популярността му се дължи на ярките емоции, които предизвикват тези мрачни пророчества. „Битката за изхранване на цялото човечество приключи“, гласи първото изречение. „През следващото десетилетие“, продължава книгата, „стотици милиони хора ще умрат от глад“ – и не можем да направим нищо, за да предотвратим това“.

Според Уолш книгата е била изключително влиятелна: изразените в нея опасения са били приети на вяра от много социални институции по света и са предизвикали редица мерки за контрол на населението, включително такива, които нарушават правата на човека. В Индия, при Индира Ганди, десетки милиони хора са били подложени на принудителна стерилизация през 70-те години. В Китай политиката за едно дете, въведена през 1979 г., е прекъснала около 400 милиона раждания.

Въпреки тревожните очаквания и мрачните прогнози, взрив на демографска бомба не се случи. Сега има два пъти повече хора по света, отколкото по времето на публикуването на книгата, но гладът, бедността и инфекциозните болести, които Ерлих пророкува, са намалели значително през последните няколко десетилетия.

Темпът на нарастване на населението също се забави до около 1%. Разбира се, ние все още сме много, но растежът се забави до темпове, които почитателите на „демографската бомба“, най-вероятно не са очаквали, дори и заради факта, че светът се оказа много по-добре подготвен да поеме този растеж, отколкото те можеха да предвидят .

Означава ли това, че сега, когато населението е достигнало 8 милиарда, можем спокойно да наречем книгата на Ерлих и други учени, които бият тревога -  глупост? Не, защото ако се бяха запазили тенденциите, които бяха актуални през 1968 г., всички мрачни прогнози щяха да се сбъднат.

Като оставим настрана всички размишления и спекулации за това какво може или не може да се е случи и какви инструменти трябва да се използват, когато се правят прогнози за демографската картина на света в бъдеще, можем да стигнем до интересен извод -  именно тревогата от заплаха от „демографска бомба“ промени хода на демографията (макар и понякога с насилствени средства). Авторът на статията отбелязва сходството на процеса с изследването на субатомните частици -  само по себе си наблюдението променя това, което наблюдаваме. „Хората, които отхвърлят Ерлих заради неточните му прогнози, пропускат смисъла“, пише Дженифър Скуба в „8 милиарда и броят: Как сексът, смъртта и миграцията оформят нашия свят“. „Прогнозите не предсказват бъдещето, те стимулират инвестициите в настоящето“, обяснява той.

Какво попречи на взрива на „демографската бомба“? Разпространението на високодобивни семена, химически торове и практики за напояване в Световния Юг (това движение, наречено „Зелената революция“, спаси приблизително 1 милиард души от глад и спечели Нобеловата награда за мир на учения Норман Борлоуг). Ерлих просто не е можел да предвиди, че тъй като хората по света стават по-богати и детската смъртност намалява, а броят на ражданията е намалял, пък и било то в Пакистан, където раждаемостта е спаднала почти наполовина до 3,4 деца на жена от 1968 г. до 2020 г., или пък в САЩ, където е спаднала от 2,5 на 1,6.

И разбира се, с развитието на новите технологии, самият термин "пренаселеност" може да се счита за несъществен. Защото всеки път, когато с нарастването на населението човечеството започне да страда сериозно от липса на ресурси, има скок в развитието на културата и технологиите, за да се преодолее този недостиг. И така развитието на човечеството продължава, докато не ударим следващия "таван".

Авторът отбелязва катастрофалните последици от такъв модел на развитие за природата и околната среда, но тези проблеми могат да бъдат решени, както проблемът с храната беше решен с изобретяването на синтезираните азотни торове през XX век. Успехът в борбата с изменението на климата ще зависи от технологиите, които измисляме и политическите решения, които взимаме. Но има причина да вярваме, че точно както до голяма степен сме избавили населението от недостига на храна, ще можем да направим същото и с въглерода.

Празни люлки: заплахата от изчезване

През 2015 г. Китайската комунистическа партия обяви, че слага край на историческата политика за едно дете, позволявайки на всички семейни двойки да имат до две деца. Очевидно е имало основателни причини за това. В миналото политиката за едно дете се превърна в мощен двигател на икономиката. Съотношението — общ брой на млади и стари  — е намаляло благодарение на нея от над 68% през 1980 г. до по-малко от 38% през 2015 г. Това означава увеличение на броя на трудоспособните хора за сметка на всеки неработещ.

Повече млади работници, които имаха по-малко млади или по-възрастни зависими близки, за които да се грижат, задвижиха като ракетен двигател китайската икономика. Но никое гориво не гори вечно и през последното десетилетие стотици милиони китайци достигнаха пенсионна възраст, а броят на младите хора, които биха могли да ги заменят, рязко намаля.

Ето защо лозунгът: „едно семейство – едно дете“ беше заменен с „едно е малко, а две е точно“. Населението реагира по обратния начин -  до 2020 г. общият коефициент на раждаемост в Китай спада до 1,3. През 2021 г. правителството отново направи опит да стимулира раждаемостта, като превърна политиката за две деца, в политика за три деца. През същата година коефициентът на раждаемост отново пада до 1,15, което постави страната сред най-малко плодовитите страни в света. Сега ООН прогнозира, че населението на Китай е достигнало своя връх. Някои посочват, че рецесията ще се засили още повече (освен ако, разбира се, политиката на „едно семейство - четири деца“ също не сработи).

Докато демографията на Китай беше принудително засегната от политиката за едно дете, десетки държави без такава програма преживяват почти същия драматичен спад в раждаемостта и намаляване на населението, което се случва сега или скоро ще се случи. Последните данни за Япония са 1,3 раждания на жена, а населението е намаляло с 0,5 процента. За Италия -  1,2 раждания и спад на населението от 0,6 процента. За Португалия - 1,4 и нулев растеж. За Русия -  1,5 и намаляване на населението с 0,4 процента.

Това е широко разпространен проблем, поради което много страни са приели мерки за държавна икономическа подкрепа за раждаемостта -  от Унгария, до Русия, от Южна Корея до Франция, от Япония до Китай. В края на краищата, ако добавите факторите заедно („изоставени люлки“, застаряващо население, намаляващ растеж), можете да видите картина, която много демографи наричат ​​„бомбата на умиращото население на XXI век“.

Авторът на статията отбелязва, че както в случая с „демографската бомба“, правенето на прогнози за изчезване е твърде рисковано занимание. Може би ще има нов бейби бум или икономическите мерки за стимулиране на раждаемостта ще проработят.....

Демографската бомба: Последният удар

Демографската картина на света е разнородна. Докато голяма част от Световният Север застарява и в крайна сметка намалява, в голяма част от Световният Юг продължава да се наблюдава нарастване на населението, както се случи в средата на XX век.

В Африка, на юг от Сахара общият коефициент на раждаемост е спаднал с повече от две деца на жена, от времето на пика си през 70-те години на миналия век, но все още е 4,6. ООН прогнозира, че населението може почти да се удвои от 1,2 милиарда през 2022 г. до близо 2,1 милиарда до средата на века. Повече от половината от нарастването на световното население до 2050 г. се предвижда да се случи в осем държави - Танзания, Филипините, Пакистан, Конго, Етиопия, Египет, Индия и Нигерия.

По този начин разпределението на населението ще се промени. Азия ще остане най-населеният континент на планетата, Северна Америка и Европа вероятно ще станат дом на най-богатите и най-старите, но пък историята на човешкото съществуване започва от Африка.

Авторът на статията отбелязва, че бъдещата картина на света зависи от много фактори -  може ли Африка на юг от Сахара да последва примера на Китай и да се възползва максимално от своя огромен демографски дивидент или ще рискува да го пропилее, като не осигури образование и икономически възможности на населението? Ще успеят ли да направят това пред лицето на изменението на климата, което ще засегне и тези страни? И дали застаряващите страни от Световния Север, които се нуждаят  от работна ръка, ще бъдат отворени да позволят повече миграция от младите страни от Световния Юг?

Според Уолш последният въпрос е най-важен. Имиграцията от останалите млади части на света към развитите страни може да бъде най-добрият начин за предотвратяване на икономически и демографски упадък и да се даде по-справедлив шанс на милиони бъдещи мигранти за по-добър живот.

Източник: VOX

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ