Колко ще струва първият учебен ден

Тази година родителите на първокласници ще отделят средно 338 лв., за да покрият разходите, свързани с първия учебен ден. При гимназистите тази сума нараства със 150 лв. и достига 488 лв. Това показват данни от национално представително проучване на IPSOS по поръчка на дружествата ПРОФИ КРЕДИТ. България е държавата, където разходите за училище са най-големи.

Изследването обхваща четири държави – Полша, Чехия, Словакия и България , сред 4000 души възраст между 18 и 65 години. От него става ясно, че България е държавата, където разходите за училище са най-големи.

За своите първокласници българите родители отделят 232 лева годишно за ученически пособия, 309 лева за хобита и занимания, 342 лева за облекло.

В гимназиалните класове тези суми са съответно 276 лева за нуждите на детето по време на занятия, 266 лева за хоби, 372 лева за облекло.

„Макар да виждаме възстановяване от световната икономическа криза, като цяло, разходите за старта на учебната година, са очаквани, но продължават да натоварват семейния бюджет на българите. В такъв момент те се обръщат към небанкови финансови институции, заради по-леката процедура на кандидатстване и краткия срок за одобрение“, коментира Ондржей Локвенц,  глобален маркетинг директор на дружествата ПРОФИ КРЕДИТ.

Попитани дали биха взели заем за покриване на разходите около старта на учебната година, 50% от българските родители на първокласници отговарят с „да“. В Полша този процент е 37%, в Словакия е 22%, а в Чехия достига едва 17%. Българите с деца, които започват средно образование, също се нареждат начело с 50%, като в някои от останалите страни гимназията води до повече затруднения – 37% от поляците биха взели заем, заедно с 28% от словаците и 25% от чехите.

Любопитен резултат от проучването е, че българските ученици се нареждат на първо място сред своите връстници от останалите три страни по притежание на мобилен телефон. У нас, 85% от учениците имат свое собствено устройство, докато при поляците с личен мобилен телефон разполагат 2/3 от децата, а в Чехия и Словакия – малко повече от половината. Ситуацията е подобна и когато става въпрос за други технологични принадлежности – компютър, лаптоп или ноутбук. Такова устройство имат 79% от българските, 74% от полските, 54% от чешките и 58% от словашките ученици.