Явор Гечев: „Кошница с грижа“ даде резултати, но на пазара все още има аномалии

През есента традиционно се наблюдава поскъпване на хранителните продукти, но основният въпрос е това увеличение да не бъде спекулативно. След септември по отношение на хранителните продукти по принцип се забелязва определено покачване до някъде около Нова година. Въпросът е то да не е спекулативно. Въпросът е да бъде овладяно и, ще използваме израза, справедливо. Това заяви в ефира на БНТ депутатът от парламентарната група на „Прогресивна България“ Явор Гечев.

Той посочи, че са предприети законодателни промени, които според него трябва да дадат повече възможности на контролните органи да реагират при нарушения и аномалии на пазара.

„Спомнете си, че ние направихме редица реформи по отношение на законодателството - това, което можем да направим в Народното събрание. След сроковете, които трябваше да минат, вече са готови и съответните наредби, които са във финален процес на обсъждане и скоро ще се появят във финалния вариант. Те дават много повече, не просто права, а много повече арсенал в ръцете на регулаторните органи, които да могат да правят ефективни проверки“, каза той. 

Сред институциите, които трябва да имат по-сериозен контрол, той посочи Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите и Българската агенция по безопасност на храните. По повод критиките на земеделски производители, че не са били включени в обсъжданията на промените, депутатът обясни, че проблемът според него е свързан и с начина, по който е организирано представителството на сектора.

„Един от проблемите в българското законодателство е, че секторът е насипен като представителство. Без система няма как да стигнеш до всички. Тоест, не можеш да стигнеш до всички 60 000 земеделски производители и когато питаш някой от тях, с когото не е воден разговор, той да ти каже: „С нас не е воден разговор“, а всъщност да са водени разговори с огромна част от браншовите организации“, долави той. 

Гечев заяви, че лично той провежда срещи с представители на различни части от сектора. Според него обаче крайната цел на всички мерки трябва да бъде хората да усетят реална справедливост.

В разговора беше поставен и въпросът за кооперативите и дългосрочните мерки за регулиране на пазара. Гечев посочи като пример практиките във Франция и Германия, където функционират структури, които анализират движението и формирането на цените.

„Краткосрочните мерки проработиха, но на нас ни трябват много дългосрочни. Всъщност с добрите примери на Франция и Германия, които са водещите държави икономически в Европа, там има цялостни обсерватории с научни центрове, които се занимават с изследването на цените - с тяхното ценообразуване, със справедливост“, каза Гечев. 

По думите му, подобни структури могат да изчисляват каква би била справедливата цена при производството на определени земеделски продукти. Гечев обаче призна, че България има проблем с наличието и структурирането на достатъчно надеждни данни.

„В България се оказа, че ние нямаме достатъчно добри данни по отношение на различните неща. До тук сме се докарали сега в държавата, че всъщност в различните министерства нямаше задания, нямаше хора, които да се занимават съответно с този тип проблематика на цените“, каза Явор Гечев. 

На въпрос на каква статистика се основават анализите за цените, депутатът обясни, че се използват различни показатели, но има и съществен проблем - големите търговски вериги договарят доставки при различни условия и цени.

„Справедливата цена, формулата е колкото сложна, толкова и проста. Първо - сравнение с външните пазари там, където могат да се направят. Другото е цена, купувана от борсата. Традиционните разходи, които в крайна сметка имат верифицирани данни на общоевропейско ниво за процента, който е нормалната норма на печалба, с верифицирани данни от общоевропейски стандарти - и съответно крайна цена“, каза Гечев. 

Той уточни, че именно при големите покупки възниква проблемът с липсата на достатъчно конкретни данни. „Само че търговските вериги не купуват от борсата. Те купуват на много по-различни цени за свръхедрите си покупки. От тази гледна точка ние нямаме поддръжка на такъв тип данни. И оттам става проблемът с редицата от събраните данни.“

Гечев коментира и защо държавата е насочила толкова внимание към големите търговски вериги и инициативата „Кошница с грижа“. Той обясни, че идеята е била да се създаде основен пакет от хранителни продукти на достъпни цени за социално уязвимите граждани. „На базата на добри практики, каквито са в Германия, ние призовахме големите вериги да имат социалната чувствителност и на основния пакет от храни - малката потребителска кошница плюс, който иска допълнителни стоки - да имаме една котвена цена на много ниски цени, които да гарантират на социално уязвимите граждани в държавата да могат да купуват и да консумират тези храни на разумни цени“, добави той. 

Според него инициативата е дала резултати, но има случаи, които показват необходимостта от по-сериозен контрол. „До голяма степен тя даде добри резултати, но сме свидетели на различни аномалии“, каза Гечев и като пример за проблем на пазара посочи продукт, представян като сирене, но с изключително високо водно съдържание. Според него държавата трябва да продължи да усъвършенства законодателството, така че да се постигне по-добър баланс между интересите на производителите, търговците и потребителите. 

Гечев заяви, че се подготвят законодателни промени и промени в наредби, които трябва да дадат по-голяма възможност на фермерите да идентифицират собствената си продукция и да гарантират качеството ѝ.

„Ще предложим законови мерки, в които първо ще започнем да отваряме възможността за фермерско идентифициране, за да гарантираш с името си дадения продукт. Защото едно от нещата, които имаше в споровете по отношение на законодателството за конкуренцията, е, че ние нямаме защита на собствените фермерски марки“, каза той. 

Той посочи, че наред с това ще бъдат прецизирани и наименованията на определени продукти. „Другото, което е - редица от понятия ще бъдат забранени. Тоест, когато е едно сирене с 60% вода, то според мен не може да се казва сирене. Ще предложим законови мерки, в които ще се използват другите технологични наименования. „Формула на извара“ е технологичното понятие, когато се отнася за такъв тип продукт.“